Близо една четвърт от гласуващите по принцип избиратели все още не са решили окончателно за кого ще гласуват на изборите на 9 юни. Става дума за около 600 хиляди души, чиито гласове могат да повлияят сериозно на резултатите в една или друга посока.

Това сочат данни от представително проучване сред пълнолетното население в страната за обществените и политическите нагласи, проведено от агенция „Медиана“ със собствени средства сред 978 души в периода 12 – 18 май.

Данните показват, че към момента ГЕРБ е на първа позиция със сериозна преднина пред всички други вормации. Второто място заемат вече „Възраждане“ с 12% разлика от партията на Бойко Борисов. Следва ДПС, чийто електорат изглежда силно мобилизиран. ПП-ДБ вече са четвърта позиция. Според нагласите към момента в следващия парламент влизат също БСП и ИТН. Сериозно шансове имат още три формации – „Синя България“, „Левицата“ и „Солидарна България“. Наблюдава се търсене на алтернатива на традиционните партии както в ляво то („Левицата“ и „Солидарна България“), така и в дясното политически пространство („Синя България“).

Изследването отчита скептицизъм и недоверие към изборите. Сред хората преобладава усещането, че изборите са „залъгалка“ за избирателите, а кой и как ще управлява се решава от други сили вън от изборния процес. Това предопределя от води и до търсене на алтернативни политически формации, както и до ниска избирателна активност. „Медиана“ отчита, че избирателите са хванати в своеобразен психологически капан. Все повече от гласоподавателите са убедени, че от изборите нищо не зависи и не гласуват. В резултат от това гласуват само твърдите електорати и купените избиратели, което пък потвърждава извода – „от изборите нищо не зависи“. За вота на 9 юни се очаква отново да е ниска избирателната активност и да гласуват между 2.5 и 2.7 млн. души.

Достига се до обезценяване на самите избори и до превръщането им своеобразна битка на запалянковци, а не дебат как да живеем и накъде вървим, обобщават от „Медиана“. Така европейските избори се оценяват като много важни едва от 35% от избирателите, а парламентарните – от само 52%. „Целенасочено или не, обществото е накарано да забрави, че изборите в крайна сметка са много важна битка, преди всичко, за пари – за парите от нашите данъци, за това кой и как ги разпределя и как ги харчи, какво ще получим, как ще живеем“, заключават от агенцията.