Животът е едно пътуване към Вечността
Като мост между миналото и бъдещето
Димитър Янков бе сред най-изявените деятели на туризма в България, избиран за общински съветник и председател на Общинския съвет в Несебър.Посмъртно бе удостоен със званието „Почетен гражданин на град Несебър”.
Максим МОМЧИЛОВ
Има хора на този свят, които ни се струват вечни, неуязвими, недосегаеми. Те са толкова сраснати с миналото и настоящето, че бъдещето изглежда някак си нелогично без тях.Може би затова истината, че Димитър Янков вече не е между нас, ни се струва нелепа.
“Не е вече между нас, напусна ни…” това са думи, с които започва всеки некролог. Не знам дали тези са и най-точните за съдбата, сполетяла Димитър Янков. Независимо от свършека на земния си път, той никога няма да ни напусне. И винаги ще ни се налага да изминаваме и един обратен път, ще размишляваме за верността и постоянството, за силата на спомена, в който се открояват неговото достойнство, лоялност, всеотдайност и пожертвователност за несебърската кауза.
Той бе деен човек. Обичаше подреденото мислене, ясните дефиниции
и простотата на изказа. При него обществените, политическите и бизнес ангажиментите взаимно се усилваха и намираха изражение в изграденост, завършеност и цялостност. Оттук идваше спокойствието, увереността и уравновесеността, които излъчваше.
Смятаха го за едромащабен бизнесмен и политик, но в ежедневието хората му казваха чичо Митко. Това обръщение на малко име бе напълно естествено. За него всякакви дистанции, най-малкото възрастови, а и институционални, бяха неуместни. Бе политик в античния смисъл на думата. Не с външната показност на днешния обигран политик, който в същност изобщо не се интересува от другото мнение.
Янков притежаваше качеството да отстоява своите позиции, опитвайки се да разбере позицията на другия, без да се прекланя пред авторитети. Ако изключим авторитета на Истината. Това, което прави Димитър Янков незабравим не е само неговата човещина. В индивидуално-биографичен план той принадлежи към онази специална група от личности, които служат като своеобразeн мост между миналото и бъдещето.
Понякога съдбата най-неочаквано слага точка на земния им път. За такива случаи след време се произнася Историята.
А животът на човека, той е просто едно пътуване към Вечността . . .
