product_7013

10 ОКТОМВРИ СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

ОТБЕЛЯЗВАМЕ 10 ОКТОМВРИ

СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

10 октомври се отбелязва като Световен ден на психичното здраве за първи път през 1992 г. През 2017 година неговата тема е „Психично здраве на работното място”.

Според европейско проучване. 55% от хората с психично-здравни проблеми не успяват да се върнат на работа, въпреки че правят опит. От тези пък, които се връщат, 68% заемат по-ниска позиция и имат по-ниско заплащане в сравнение с предишната си работа.

Около 38,2 процента от населението на ЕС някога през живота си са преживели психично заболяване, сочи още проучването. 14% от тях са били с тревожни разстройства, 7% с безсъние, 6,9% с депресивни разстройства, 6,3% – с психосоматични разстройства, над 4% са злоупотребявали с алкохол или вещества.

5% от младите хора (до 18 г.) са с хиперактивност и нарушение на вниманието, а от 1% до 30% процента (в най-горната възрастова група) се падат на деменцията.

Стресът на работното място – личен и фирмен проблем

Стресът е едновременно личен и фирмен проблем. В съвременната развиваща се икономика условията, водещи до проблеми със стреса, нарастват в глобален мащаб. Съгласно Рамковата директива на ЕС по здравето и безопасността и националното законодателство стресорите и техните последици са предотвратими и могат да се отрегулират от работещия и неговия работодател съвместно и в съгласие с личните и общите интереси. Работодателят е длъжен и е в негов интерес да предприеме всички предпазни мерки работниците да не се разболяват в резултат на работата си.

Рисковете от стрес на работното място възникват при нарушено съответствие между компетентността и възможностите на индивида и трудовите му задължения, при конфликти между личните роли в труда и извън него и при липса на достатъчна степен на контрол върху работата и личния живот.

Категории стресори и условия, създаващи опасност за възникване на прекомерен стрес*

Категория стресор Условия, свързани с опасност
 ХАРАКТЕР НА РАБОТАТА
1. Организационна култура и функция
  • Лоша комуникация. Липса на възможност за гласно изразяване на проблеми и оплаквания;
  • Ниско ниво на подкрепа за решаване на проблеми и лично развитие. Присъствие на практика на „порицание/критикуване”, когато нещата вървят зле, отричане на потенциалните проблеми;
  • Неясни организационни задачи.
2. Роля в организацията
  • Неяснота на ролите и изискванията. Липса на ясно описание на длъжностните задължения;
  • Неяснота по отношение на необходимата квалификация за конкретното работно място.
  • Конфликт на ролите в организацията. Персоналът има усещането, че работата изисква от тях противоречиво поведение;
  • Отговорност за хора;
  • Непълноценност на ролята. Много отговорности, но ограничена оторизация, власт или капацитет за вземане на решения и възлагане на задачи;
3. Развитие на кариерата
  • Застой и несигурност на кариерата;
  • Недооценяване или свръхоценяване;
  • Лошо заплащане;
  • Несигурност на работата, непостоянство на служебната позиция, страх от уволнение;
  • Ниска социална значимост на работата.
4. Свобода на вземане на решение/контрол
  • Слабо участие във вземане на решения;
  • Ограничена свобода за вземане на решения, организиране на работата и общо на личната инициатива;
  • Липса на възможност за личен контрол по пътя на съучастие;
  • Липса на контрол, признание на приноса за крайния продукт на труда и възнаграждение за добро изпълнение на трудовите задачи;
  • Свръхконтрол.
5. Междуличностни отношения на работното място
  • Социална и физическа изолация;
  • Лоши взаимоотношения с началниците;
  • Лоши взаимоотношения с другите работещи; междуличностни конфликти;
  • Липса на социална подкрепа, не-сътрудничещи и не-подкрепящи началници, колеги или подчинени;
  • Несгоди поради предразсъдъци на възрастова, полова, расова, етническа или религиозна основа.
6. Съгласуване “дом – работа”
  • Дисбаланс между изискванията на работата и тези на живота извън работното място (конфликт на ежедневните роли);
  • Конфликтни изисквания в работата и в дома;
  • Лоша подкрепа в дома;
  • Двойствени проблеми на кариерата.
СЪДЪРЖАНИЕ НА РАБОТАТА
7. Работна среда и екипировка
  • Проблеми с надеждността, наличността, съответствието и поддръжката или екипировката и съоръженията;
  • Неприятна или опасна физическа работна среда.
8. Дизайн на трудовата задача
  • Досадна и повтаряща се работа: липса на разнообразни или кратки работни цикли;
  • Фрагментирана или безсмислена работа;
  • Липса на възможност за ефективно използване на личните таланти и умения;
  • Висока несигурност;
  • Липса на възможност за повишаване на квалификацията – твърде малко, но и прекалено много обучение;
  • Високи изисквания към вниманието. Потенциална опасност малки грешки или моментна липса на внимание да доведат до сериозни и дори катастрофални последици;
  • Влизащи в конфликт изисквания;
  • Недостигащи ресурси.
9. Работно натоварване/работен ритъм
  • Претоварване – неадекватно време за завършване на трудовата задача, водещо до лична и на възложителите неудовлетвореност;
  • Непълноценно използване – твърде малко работа;
  • Липса на контрол върху ритъма;
  • Високи нива на спешност.
10. Работен график
  • Сменна работа;
  • Непредвидими часове. Очакване, че е нормално персоналът да работи извънредно или да си взема работа за вкъщи;
  • Дълъг или несоциален работен ден;
  • Твърди работни графици.

Информацията е от „Психично здраве на работното място – управление на стреса – персонална ефективност”,доц. З. Запрянов, д-р З. Зарков, изд. на НЦОЗА

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *