Най-вероятно е кандидатът на ГЕРБ за президентското място Цецка Цачева да се класира първа на изборите на 6-ти ноември 2016 г., но не е малка вероятността при един втори тур да загуби.

Изненадите са много вероятни, посочват от агенция „Медиана” при представяне на резултатите от национално представителното си проучване, направено в периода от 4 до 8 октомври.

В допитване 25.4% от гласоподавателите биха гласували за Цецка Цачева, 18% да Румен Радев, 9.9% събира Красимир Каракачанов, Ивайло Калфин – 6.1%. Кандидатът на реформаторите Трайчо Трайков е с 4.2% подкрепа, а Татяна Дончева с 4.8%.

Според анализа на социолозите кандидатурата на Цецка Цачева е тясно партийна и макар и консолидира гласовете на ГЕРБ, тя не привлича симпатизанти извън собствената си партия и кандидатурата й остава непопулярна извън нея.

93% от потенциалните й гласоподаватели са привърженици на ГЕРБ.

Ако до изборите това не се промени, тази тясно партийна подкрепа вероятно ще се окаже крайно недостатъчна, за да й спечели изборите.

Засега второто място се държи стабилно от генерал Румен Радев, като кандидатурата му има потенциал да събира още подкрепа, тъй като не е консолидирал всички гласове на издигналата го партия (БСП).
Според анализа на социолозите в лявото пространство Радев остава най-влиятелна кандидатура и за разлика от останалите (Ивайло Калфин, Татяна Дончева и Пламен Орешарски) той събира значима подкрепа извън тяснопартийните среди и привлича симпатизанти „отвън“.

На трета позиция е Красимир Каракачанов, който запазва шансове да се включи в голямата битка на втория тур.
Ивайло Калфин е четвърти с личен резултат, значително надхвърлящ този на номиниралата го партия (АБВ).

Въпреки относително ясната картина – балотаж между Цецка Цачева и Румен Радев, трети Каракачанов и четвърти Калфин – нищо не е сигурно, тъй като избирателите на ДПС все още не заявяват подкрепата си за един или друг кандидат.

Една увеличена изборна активност също значително ще намали тежестта на консолидираните, но все пак малцинствени, гласове на ГЕРБ.

В допитването 58.3% са заявили категорично, че ще отидат до урните в изборния ден, а още 24% са посочили като по-вероятно да гласуват. Едва 8.4% заявяват категорично, че няма да гласуват, а 9.4% заявяват, че е по-вероятно да не гласуват.

Според проучването много е вероятно избирателната активност на тези избори да се увеличи значително (вероятно с между 550 и 700 хиляди нови избиратели) и заради внушенията, че изборите са задължителни, и заради допълнителния интерес, предизвикан от референдума.

Тези „нови” гласове ще бъдат голямото предизвикателство пред всички кандидати, но и гласовете им са непредсказуеми – това са хора, разочаровани от политиката, скептични и е възможно да гласуват спонтанно и емоционално.

От „Медиана” прогнозират, че тези гласове ще са около 13% от всички избиратели, като те са в състояние не само да разместят класирането след първото място, но дори директно да изстрелят втория, третия или дори четвъртия до върха.

Засега подобна консолидация на тези „нови“ гласоподаватели около един кандидат не се наблюдава.

Така освен референдума „за“ и „против“ задължителното гласуване ще можем да видим директно резултатите от въвеждането на такава норма. И мнозина могат да бъдат силно изненадани от резултата, коментират социолозите от „Медиана“.