Отворено писмо до Съюза на българските журналисти
„Уважаеми дами и господа,
Казвам се Сергей Пенов, член на 33-то дружество „Любен Каравелов“ към СБЖ.
Искам да изкажа съжалението си, че изгубих членската си карата. И неблагоразумието си в същия този момент да направя опит и да се възползвам от предложението за почивка на съюзните членове в Международния дом на журналистите във Варна през 2017 г.
Оказа се, че без карта не може – независимо, че при проверката в електронния регистър се установи категорично – редовен член съм, с платен членски внос.
Обяснено ми бе, че трябва да платя три пъти по 24 лв., принципно решение на УС на СБЖ. Обяснено ми бе – същото така – че хората нарочно си губели членските карти. А тя – членската карта – била нещо изключително важно. Загубата й, разбира се – проява на безотговорност. И още, и още.
При заплащане на сумата от 72 лв. днес – 3 юли 2014 г. – поради усложнената процедура – ще я получа някъде към септември. Добре – след като такива са правилата.
…И уважаеми дами и господа,
Почувствах се не човек, а членска карта.
Заявявам, че се съгласих да членувам в СБЖ, не заради привилегиите, които дава членската карта, а заради, да го наречем, чисто творчески подбуди.
Бях поканен от Васил Настев, мой приятел и брат по перо, и от покойния вече Тодор Михайлов. Два пъти г-н Михайлов по негова инициатива ме номинира за награди на СБЖ.
Моята скромна личност – отново по покана на Тодор Михайлов – бе представена в първи брой на челната страница на изданието на 33-то дружество „Любен Каравелов“ към СБЖ „Информационен лист”. Цитирам: „Сергей Пенов – журналист, поет и издател, който разказва за журналистическата си и издателска работа в издания като „Кураж”, „Медицински магазин”, „Стоматологичен свят”.
Какъвто и да съм, това съм аз – на картата е единствено моята снимка.
В заключение, да ви кажа откровено, вината около тази ситуация е изцяло моя – приех предложението за почивка като оферта, а не като привилегия. Привилегии не съм ползвал нито преди, нито ще ползвам сега.
Ще си почивам на свободни начала така, както съм го правил цял живот.
И тъй като пътят на жалката ми членска карта изглежда твърде нелогичен и изцяло бюрократичен, смятам да го прекъсна.
Приемете това писмо като заявление в този смисъл – с днешна дата.
Приятно лято!
*Заглавието е на редакцията !
С. Пенов “