За Килифарево Роман Петров е пазителят на традициите, направил не малко и за попълване на празнините в историята на града

На 9 септември той ще навърши 60 години, а знаменателната дата на раждането му не изглежда да е случайно съвпадение, а по-скоро ирония, защото години по-късно ще има вземане-даване с народната власт. Самата пророчица Ванга, при която отишли родителите му, предсказала неговото появяване на бял свят, но че няма да е като другите. Съдбата сякаш го е белязала още преди да се роди, а житейската му история е пълна с перипетии и обрати.

В хумористичен план определя себе си като млад, свободен и неженен.

„Покрай мене винаги е интересно. Странно е започнал животът ми, сигурно така и ще свърши. Вероятно съм един на няколко милиона, но съм се родил с два зъба и досега не съм го казвал на никого. Това е била първата голяма изненада. Кака Иванка, която много ме обичаше, ме окъпала и като всяка жена, ме прегърнала до сърцето си. В един момент вместо целувка получила хапане”, започва изненадващо разказа си Роман Петров.

Като дете бил много палав и любопитен, но и любознателен. Имал невероятни родители, а баща си нарича Учителя на живота му. В един много дълъг период от времето били най-добри приятели, за което той не само не съжалява, но и благодари. Едва 6-годишен, момчето – истински панта, попада под грижите на майка Иустина в Килифаревския манастир. „Тя беше човекът, който формира моя мироглед и отвори душата ми към църквата и вярата. В твърде ранна възраст бях опериран от две много тежки, заразни и смъртоносни болести на човечеството – Завист и Ревност. След години разбрах и че любовта не се дарява. Трябва да обичаш от душа и сърце и да бъдеш мъж във всяка една постъпка. Жените не обичат слаби характери”, продължава той.

Искал да стане художник, а негова рисунка, заедно с рисунки на други деца била представена при посещението на Тодор Живков в Япония. Изложбата била подредена в японския императорски двор, но пътят на Роман Петров бил предначертан и постъпил в семинарията в Черепиш през 1979 г. Той бил първият от Килифарево, дръзнал в тоталитарното време да стори това. Желанието му да учи там било не само добро, но и дълг към неговите родителите, на които е убеден, че е съкратил поне с 10 години живота.

Държавна сигурност се намесила, Тодор Живков спасил семейството

Когато научили в Килифарево, уволнили баща му от работа, а на майка му, която гледала невръстната му сестричка, спрели майчинските. И дори решили да изселят Роман.

„В града имаше двама от Държавна сигурност, даже с единия се видяхме преди месец, но той не можа да ме разпознае. Партийният секретар ги повика. Баща ми ме попита ще продължа ли в семинарията, аз казах „да”. Междувременно го караха да се подписва сутрин и вечер. Пресата беше много голяма, роднините също се отказаха от нас. Една вечер ни каза вкъщи, че ако не се прибере до седмица, да не се притесняваме и да не го търсим. И да зная, че имаме хора и ще ми помогнат. Ако трябва, ще ме прехвърлят и през границата.

Излезе татко и го нямаше четири дни. Издирваха го, защото не беше се подписал, направиха и обиск, продължиха да заплашват. Когато се прибра, вече имаше резултат, защото един килифарчанин, Стефан Саралиев, му беше уредил лична среща с Тодор Живков. Отишъл в кабинета му баща ми, споделил си проблема, а Първият му заявил, че докато си отиде в вкъщи, той ще е решен. Вдигнал телефона, обадил се на Николай Василев и му казал, че не знае какви ги вършат в Килифарево, но да не се налага да идва Централната ревизионна комисия. Разминаха се нещата, но беше неприятно изживяване”, реди житейската си история Роман.

Обвинили го, че е британски агент

Завършил семинарията, научил и езици, първият бил сърбо-хърватски. Влязъл в казармата, но там пак приключения. Бил следствен, защото го обвинили, че е агент на британското разузнаване. 168 денонощия бил в полезрението на службите като враг на родината. А за това получаваш или разстрел, или 20 години строг тъмничен затвор.

„Тази история допълнително съсипа родителите ми. Бях само на 22 години, какъв лейтенант на британското разузнаване мога да бъда…

Говорил съм турски. Ами разбира се, че го говоря, аз съм израснал в мултиетническа среда и се разбирам с всички. Един хляб ядем, с едни очи плачем, с едно сърце се радваме на този живот. Отново отървах кожата”.

Готвач в Дипломатическия корпус

След казармата Роман Петров постъпил в Духовната академия, от там – на работа в Светата Великотърновска митрополия като епархийски финансов ревизор. Преди това, при една от летните си ваканции, в Килифаревския манастир взел първите си уроци по готварство от главния готвач в странноприемницата бай Андрей. Получил стимул да завърши курс и придобие квалификация, и го сторил. Новото му поприще го отвело в Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус в София (БОДК).

Станал готвач и се гордее с тази си професия. Първият му клиент бил търговският представител на „Хитачи” за Източна Европа. Завързал много добри познанства покрай работата си с Хачо Бояджиев и с Вежди Рашидов, Дончо Цончев, Вера Мутафчиева, Йордан Радичков. В тази културна среда се запознал и с една от легендите на българското кино – Джоко Росич, с когото имали много красиво приятелство.

Когато напуснал, постъпил на работа в предприятия от отбранителната промишленост. Но още бил млад и една сутрин се събудил в Холандия. Отворил очите, пил едно кафе, махнал с ръка и си казал, че трябва да последва вятъра и макар всички да бягат на Запад, той ще тръгне на Изток. Така се озовал в Персийския залив. Преживявал е известно време и в Сърбия, в Германия. От там, през Норвегия в степите на Казахстан и отново тук, в България. През цялото време следвал крилатата мисъл, че не е важна целта на пътуването, а самото пътуване.

През 2008 г. станал хаджия

Най-съкровеното му пътуване било като поклонник в Йерусалим. Стъпил в светия град на 28 август 2008 г., подобно на предците си, които също са били в Палестина и са дарявали. Казва, че на Божи гроб разбираш стойността на живота, защото да си хаджия не е титла и самоопределение, а агрегатно състояние на духа. Да послужиш за пример на останалите и да станеш по-добър човек, по-милостив.

Роман Петров се е занимавал и с още много други неща, като куклен театър, който създал в Килифарево. Сега работи в кметството и е председател на клуб „Традиции”. Събирач на истории и на парченца от миналото. За това също го запалил баща му, който бил особен чешит и международен шофьор на автобус, пътувал по линията Истанбул – Париж. По тази причина първата музика, която чул вкъщи Роман, била джаз. От него е запомнил и основното правило, че не може да слушаш джаз и да се занимаваш с евтини момичета. И приятелствата му много са му повлияли.

Посрещали са в дома си плеяда от знаменитости – Катя Паскалева, Методи Андонов. Тогава той бил шофьор на екипа и дори участвал в масовите сцени на „Козият рог”. Така Роман заобичал и българското кино. Другият човек, стимулирал го да се занимава с миналото, била учителката му по история, спечелила го за каузата да издирва и показва колорита на Килифарево. Любовта към родния край се затвърдила още повече.

Целият Кьоровски джинс, от който се е пръкнал, няма автобиографии, а характеристики. Мъжете създават традициите, жените ги пазят и предават от поколение на поколение. Всъщност, историята му е изпълнена с изключителни и харизматични личности, балканци по душа и българи по дух, които Роман Петров вече е успял да издири и така да попълни родовата памет. И това пътешествие във времето столетия назад счита за изпълнен синовен дълг.