Рибата е на трапезата във всички цивилизации от хилядолетия. Но нейното консумиране има и тъмна страна.
В световният океан се съдържат в разтворено състояние много токсични за хората химикали. Допълнително, замърсяванията на водните басейни с индустриални, битови и аграрни отпадъци влошават качеството на водите. От тях токсичните химикали се натрупват във водните обитатели, а по хранителната верига стигат и до хората. В света има много места с влошени води. Консумацията на риба уловена или отглеждана в такива условия може да представлява умерен до сериозен риск за здравето на хората.
Справка в европейската система за бързо оповестяване за опасни храни и фуражи (Rapid Alert System for Food and Feed – RASFF) показва общо около 5400 сигнала за нередности или опасности в рибните продукти. За сравнение, предупрежденията за месните храни са 2600, за пилешкото около 2300, а за млечните са най-малко – 900. Анализът на данните от RASFF сочи, че тежките метали са основни замърсители в рибата с 1410 случая. На следващите места в тази печална класация са патогенните микроорганизми (780), паразитите (560) и някои химични биозамърсители като хистамина и др. Всъщност рибата е най-замърсената с тежки метали храна изобщо. На нея се падат около 40% от всички докладвани случаи на тежки метали (1410 от 3600), а ако включим и другите морски храни (миди, раци, скариди, октоподи), числото скача над 50%. От тези 1410 сигнала за тежки метали в риба най-много са за живак (1250), на второ място е кадмия, а на трето е оловото. Интересни са данните за произхода на замърсената с тежки метали риба. Изненадващо на първо място е Испания. Следващи в класацията са обичайните заподозрени държави от Азия – Виетнам, Индонезия, Сингапур и др. Изброеното дотук показва, че замърсяването на риба с тежки метали е една от най-сериозните опасности в храните. Това налага осъществяване на строг контрол на пазара на всички морски храни, както и коригиране на навиците и диетите на някои потребители за да се намали риска от натрупване на тежки метали.
Контролът в България се осъществява от Българската Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ). Националният контрол е докладвал за 39 случая на опасна риба, от общо 5400 в ЕС. За последен път това се е случило през 2014 година. От споменатите 39 предупреждения нито едно не е за съдържание на наднормени количества тежки метали, докато в ЕС те са 26% от всички докладвани случаи.
Резултатите от нашето изследване
В проучването са включени 12 марки замразена риба. Всички те са вносни продукти и се предлагат на нашия пазар от търговци, а не от компании занимаващи се с улов. Измерени са нивата на трите най-често срещани в рибите тежки метали (олово, кадмий и живак). Допълнително е анализирана информацията представена на етикетите.
- Тежки метали
От изследваните 12 търговски марки риба само при една са установява повишено съдържание на олово (0,331 mg/kg). Това е замразена цаца уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и след това пакетирана и внесена в България от румънска фирма. Тази търговска марка притежава също и високи, но ненадхвърлящи MDL количества кадмий и живак. Още две проби скумрия уловени в Атлантика и Тихият океан имат стойности за олово попадащи в предупредителния сектор. Измерването на кадмий показа само една проба с потенциален риск (вече споменатата замразена цаца от Балтийско море). При тестване на живак не се установяват количества над MDL, но три, проби (хек от Северозападен Атлантик, скумрия от Атлантика, и цаца от Балтика, попадат в предупредителния жълт сектор. Като цяло опасна за хората е само замразената цаца от Балтийско море, а при други три проби следва да се подхожда с повишено внимание и препоръчваме да се ограничи тяхната консумация.
- Нередности с етикетите
Нарушение се установява при две търговски марки, които са с изтекъл срок на годност, при това с повече от три месеца, за което сме уведомили търговците. Това са Пангасиус продаван в Кауфланд и Талапия от Метро. Нарушение е и некоректната и/или непълна видова идентификация на рибата, за което отговорност носи производителят. Такава се наблюдава при 3 проби. Например, проба 1 е етикирана като „почистен Хек“, а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което всъщност е вид трескова риба. При други четири търговски марки се установява добавяне на допълнителна вода и технологични добавки (фосфатни соли).
- Проблемът добавена вода и соли
Визуално при всички замразени търговски марки риба прави впечатление силното оводняване на опаковките. При някои марки, особено филетираните риби, това е написано на етикетите, като стойностите за допълнително вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли освен начин за некоректна печалба, е риск за здравето на потребителите, защото приемането на солеви разтвори е неблагоприятно на сърдечно-съдовата система.
Препоръки към потребителите
- Четете етикетите! В тях се съдържа съществена информация, дори и отчитайки риска от грешки.
- Никога не пропускайте да погледнете срока на годност на храната! Това проучване за пореден път показва, че дори големите търговски вериги „забравят“ да направят точно това.
- Ако ще купувате замразена риба, не се спирайте на филетирана такава. Тя обикновено е обработена не само с нож, а и с вкарване на допълнителна вода и различни соли, предназначени да задържат колкото може повече от тази вода. Тази комбинация не е полезна за вашето здраве, освен че удря и по вашия портфейл!
- Ако се боите от тежки метали в океанската и морска риба избирайте култивираната, т.е. аквакултурите. Статистически там има по-малко тежки метали, но пък е по-висок риска от остатъчни антибиотици, нитрати и нитрити, които все пак са по-малкото зло.
- От базата данни на RASFF може да се види къде рибата е най-малко замърсена. Това са уловите от скандинавските страни (без Балтийско море), северната част на Северна Америка и водите около Антарктида и малките острови в южния Атлантик и Тихия океан.
- Американските Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) и за Опазване на околната среда (EPA) препоръчват на седмица да се консумират не повече от 340 грама океанска/морска риба. Този съвет е напълно актуален и за България!
Цялото проучване може да намерите на aktivnipotrebiteli.bg.
