Д-р Георги Чалдъков
На Уилям Морено Бареро
Локо*, дори сега, когато ухаеш все повече на българско вино,
ти си една метафора от кафе, банани и какао
от магическата реалност на Габо**
и на Хосе Аркадио Буендия, който откри,
че Земята е кръгла и оранжева, като портокал.
Но не бързай да казваш „портокали няма в морето,
ах, любов, ни в Боготa има любов“.
Пей – като drug of choice – три пъти дневно
„Песничка на едно желание“:
„Душа, превърни се оранжева на цвят.
Душа, превърни оранжев цвета на любовта“.***
И, ако не можеш да направиш това с думи –
изтанцувай го – сиртаки, като Антъни Куин^ –
фламенко, като Кармен Амая и Сара Барас
в някое cafés cantantes.
Локо, ти си една кристална чаша, пълна с мечти –
искаш да видиш дали двата коня те чакат
и кравите как флиртуват с бика на тореадора –
във Вилявисенсио – на стотина километра от
„Атина на Южна Америка“ – твоята Богота.
Какао в кожата на лицето ти,
смола със отеници на синьо в косата ти,
за да е по-ярка белотата на зъбите ти.
Ти, момчето от Сан Карлос^^ –
препоръчана пратка с обратна разписка
от Богота до Варна – на доня Роза, майка ти.
От лекции, микроскопи и кантинас^^^ –
нашите течни аудитории,
и от любовта с чаровната Оюуна от Монголия,
ти възмъжаваш пред очите ми.
Дори на всички изби виното да изпиеш,
или пък точно, защото можеш това да направиш,
вярвам, че ти ще бъдеш все така усмихнат.
Понякога обаче, като се смееш, виждам, че си тъжен:
тогава ти ме гледаш, а погледът прозрачен – сълзи в очите ти –
с тях пътуваш към Сан Карлос
и на 120 км на юг от него, спираш – мечтата си да видиш:
във Вилявисенсио двата коня
дали те чакат, както обещаха,
и бикът на тереадора „позна“^^^^ ли кравата?
След това пак усмихнат, ти при нас се връщаш –
в Бургас, в лъчезарните му аудитории –
не забравяй, че „кръвта ти е непрекипяло вино,
нека прекипи то и ще омъдрее“.
Ти, Уилям Морено Бареро, роден в Богота
на 20 януари 1957-ма, израстнал в Сан Карлос,
и прекипяващ във Варна и Бургас –
Бургас е твоята Богота.
Сега, когато отново пътуваме на юг,
една капка земя в морето – Несебър,
и доня Антоанета, жена ми, те целуват –
целувките на майка ти в България.
30 април 1982, Варна–Бургас
Твой локо амиго Георги Чалдъков, „sitting on the dock of the bay“^^^^^, вгледан в красивото естрогенно море, от което ти изпраща една русалка:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Локо – „луд“ на испански. Във всекидневния език, колумбийците се обръщат така към приятели.
** Габо – Габриел Гарсия Маркес
*** От стихотворениe на Федерико Гарсия Лорка, където Севиля е заменен с Богота, а „Душа“ е от неговата „Песничка на първо желание“.
^ От романа „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис и от филма „Зорбас гъркът“.
^^ Сан Карлос – най-хубавият квартал на Богота, предлагам да бъде преименуван на „Сан Уилям“.
^^^ Кантинас – „кръчми“ на испански.
^^^^ „Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа“. – Гензис 4:4
^^^^^ Както пееше Отис Рединг (1941–1967).
