Николай Тишев в „Радио К2“: ГЕРБ бяха сигурни, че предложението им за мажоритарен вот няма да бъде прието, но искаха да яхнат народното недоволство
„За първи път съм свидетел един вносител толкова вяло да защитава своя законопроект. Самият вносител Цветан Цветанов обясни в изказването си, че просто е имало обществено настроение и ГЕРБ са се съобразили с него. ГЕРБ много добре знаеха, че този законопроект няма да бъде приет. Те дори тайно се плашеха от варианта да бъде приет, защото на всички беше ясно, че ако законопроектът се приеме, то правителството пада“. Това заяви народният представител от „БСП за България“ Николай Тишев в ефира на „Радио К2“ по повод отхвърлянето на внесения от ГЕРБ законопроект за въвеждане на мажоритарна избирателна система. Според него това е било една игра, в която ГЕРБ са се опитали да яхнат вълната на общественото недоволство, но не им се е получило.
Тишев обясни, че в Европа мажоритарен вот съществува във Великобритания и Франция, но не във вида, който са предлагаха от ГЕРБ. Що се отнася до Франция – там той е бил въведен през 60-те години на миналия век, за да се възпрат някои екстремистки партии, т.е. той е приет конюнктурно. Народният представител даде пример с Марин Льо Пен, чиято партия печели около 25 %, но вкарва в парламента 2-3 депутати.
Николай Тишев посочи, че мажоритарната система във вида, предложен от ГЕРБ, облагодетелства само големите партии, т.е. имаме проблем с представителността на българските граждани. Освен това е вероятно, когато страната бъде раздробена на 240 едномандатни района, да се появят местни, регионални партии, които чрез купуване на гласове или натиск, да вкарат свои представители в Народното събрание. Тишев разясни, че в някои малки, но богати общини по Черноморието този феномен вече се наблюдава.
Той даде пример с община на юг от Бургас, където на общинския кмет му викат „василевса“. Третият аргумент против мажоритарния вот е, че може една партия например да спечели около 40 % от гласовете, но да получи 90 % от местата в Народното събрание. При мажоритарен вот биха влезли и някои популярни лица, които обаче не е ясно какъв принос биха имали към законодателната работа на Народното събрание.
Що се отнася до предложението на БСП, то е за смесена система по подобие на германския модел. По този начин половината народни представители ще бъдат избирани мажоритарно. Тази система би запазила представителността, като например партията, която е била втора по подадени гласове съответно ще бъде втора и по брой на народни представители. От друга страна малки партии, които не биха могли да прескочат бариерата, биха могли да вкарат свои представители мажоритарно избрани. БСП има готовност след няколко седмици да внесе този законопроект.
Николай Тишев добави, че сегашният Изборен кодекс дава възможност и за самостоятелно явяване, без участие в партийна листа. Това също е мажоритарен вот.
Във връзка с резултатите от проведения референдум народният представител каза, че от ГЕРБ са приели подобни референдуми да се провеждат заедно с редовните избори и точно заради това няма как да се съсредоточат кандидатите върху разясняването на референдума. Освен това някои от малките партии, за да получат повече гласове, са се заиграли с референдума и са обявили, че го подкрепят, въпреки че той е насочен срещу тях.
„Аз съм убеден, че който и да е кандидат, било той и мажоритарен, ако няма подкрепата на партийна структура, на гласоподаватели, които и преди са гласували за него, пък било то и в листа, било то преференциално, много трудно може да се пребори да влезе в Народното събрание. Ако направим един експеримент с този Изборен кодекс, който беше отхвърлен, аз съм сигурен, че в 99 % от случаите на мандатите ще бъде избран представител на партия, отколкото някой, издигнат като независим кандидат“ – добави Николай Тишев.
Друга тема, която той коментира, бе относно отхвърлянето на предложението на „БСП за България“ за индексация на старите пенсии.
„Още в предизборната си програма БСП заложи на актуализация на всички пенсии. Знаете, че други политически сили залагаха по-скоро на популистки изказвания. Тези формации влязоха във властта и забравиха за своите обещания. БСП е последователна в своите намерения и обещания. Затова и един от първите внесени законопроекти бе този за изменение на Кодекса за социално осигуряване, което засяга осъвременяване на всички пенсии до 2013 г.“- обясни Тишев и допълни, че мотивите са, че понеже всяка година средният осигурителен доход се увеличава, се получава дисбаланс между така наречените „стари“ и „нови“ пенсионери.
Въпреки че те могат да имат еднакъв принос към осигурителната система на България, те получават различни пенсии, което е неприемливо и несправедливо. Още повече, че пенсиите в България са твърде ниски и голяма част от пенсионерите всъщност мизерстват. Над 1,3 милиона получават пенсии под прага на бедността.
Николай Тишев каза още, че по време на дебатите не е чул толкова аргументи от страна на ГЕРБ, по-скоро „Обединените патриоти“ са били засегнати от коментарите, че не са си изпълнили предизборното обещание за 300 лева минимална пенсия. Всъщност реалното увеличение е от 162 на 180 лева на минималната пенсия. Народният представител заяви, че мотивите за отхвърлянето на предложенията на „БСП за България“ са били, че няма финансово обезпечение, защото до края на годината това означава допълнителен ресурс от 400 милиона лева, а в рамките на една година са 800 млн. лв. БСП подкрепи тезата, че щом Бойко Борисов твърди, че има между 1,5 и 3 милиарда повече приходи в бюджета, то няма проблем да се покрие това увеличение на пенсиите.
„Първо това е социално и второ – тези пари влизат директно в икономиката, защото нали разбирате, че пенсионерите няма да тръгнат да ги спестяват тези пари“, обясни Николай Тишев. Той добави, че щом държавата може да намери 2 млрд. лв. за саниране, тогава не би трябвало да са проблем и тези 800 милиона, още повече, че става въпрос за подобряването на живота на пенсионерите, които са дали живота си и най-хубавите си години, за да изградят България, в която ние сега живеем.
Николай Тишев каза също така, че единствената подобна актуализация на пенсиите по време на прехода се е случила през 2008 г. от правителството на Сергей Станишев. След това единствените увеличения са били на базата на швейцарското правило, което също е било въведено от БСП. Свързаните с него увеличения от 2 % – 3 % обаче са обидно ниски за пенсионерите. Народният представител обясни също така, че средният осигурителен доход от 2008 г. досега е нараснал около 3 пъти и затова се получава огромна разлика между пенсията на човек, пенсионирал се през 2008 г. и човек, пенсионирал се през 2015 г.
„Просто трябва да бъде направено нещо и ние няма да се уморим да предлагаме тези закони, защото в крайна сметка те са в интерес на една огромна част от българските граждани“ – категоричен е Николай Тишев.