Архивите са живи
В герои на мача се превърнаха Боян Биолчев- спасил дузпи, и Максим Момчилов, който отбеляза последната – инфарктната дузпа”.
Срещнах много хора, с някои от които запазихме нашите добри чувства иуважение независимо от кой отбор играехме. Останахме приятели за цял живот,някои от тях ни напуснаха, за съжаление много млади.
Накрая ще споделя и още нещо, свързано с приятелството от футболното поле. Лично за мен е част от идеята на колективните игри, без да влагам какъвто и да е сексистки, друг подобен или подсъзнателен смисъл. Може да ви се стори неуместно. В съблекалнята „царете са голи“. Така, както пише и в свещените книги,че ще се отправим един ден към отвъдното. Няма нужда от лицемерие. Всички сме равни. Одеждите са паднали. В нас обаче остава духовното и уважението. Футболът ни учи да бъдем хора, да ценим достойнството на всеки един от нас!!! Поне така се е случвало в моя спортен и реален свят– това са думи от Ръкописа на стр.127 в Списание за библиотечни и информационни науки, кногизнание и литературна история в бр.3/2017 г.,на който е автор проф.Алексъндър Димчев.
Тогава на тази дата- 01.11.1982 на терена на Националния стадион „Васил Левски” се състоя с течение на времето историческия мач между отборите на преподаватели и журналисти, който се превърна в симбиозата между науката и футболната топка.
Какво още пише от Ръкописа на стр.154 проф.Димчев: „Ние се концентрирахме. Преди мача бяха пуснати некоректни изказвания от наши журналисти, които не бяха подходящи за подобен демонстрационен мач. Ние, всички участници в отбора, независимо от позициите, които заемахме в Алма матер, бяхме патриоти на институцията и бяхме решили да излезем с чест от мача.
Срещата завърши 2:2. След изпълнението на дузпи победихме с 9:8. В герои на мача се превърнаха Боян Биолчев- спасил дузпи, и Максим Момчилов, който отбеляза последната – инфарктната дузпа”.