През летните месеци морето взима най-много жертви, сочи черната статистика на водните спасители. Причината за това е, че през юли и август настъпват промени в морето, които предизвикват т.нар. „мъртви вълнения“, дънни ями край плажовете, както и силно вълнение на морето, пише Меteo Balkans.

Специалистите са категорични, че независимо през кой месец сме решили да поплуваме в морето, трябва да се отнасяме с уважение към него и без излишна самонадеяност.

Много от хората, които плуват добре, не разбират, как може да се удавиш съвсем близо до брега. Слушайки в новинарските емисии за туристи, удавили се до брега, те си мислят, че жертвите или не са можели да плуват, или са употребявали алкохол. Но истинската причина е съвсем друга.

В българския език няма точен термин за това явление и за него в български език са се наложили жаргонните термини от спасителите на плажа. Английският термин за това течение е „rip current”.

Такива вълнения има във всички кътчета на нашата планета – и в Мексиканския залив, и при нас в Черно море. С тези явления не могат да се справят не само обикновените хора, но и първокласни плувци, защото просто не разбират какво трябва да правят.

Понякога докато плувате от брега навътре, след това се обръщате, но не можете да се върнете… Вие плувате с всички сили, но оставате на едно място или дори още повече се отдалечавате от брега. Всички ваши опити са безуспешни, силите ви свършват и вие започвате да се поддавате на паниката…

• Какво представлява мъртво вълнение?

Мъртвото вълнение е явление, при което водни маси се придвижват по посока от брега към морето под формата на подводно течение. Наблюдава се обикновено в заливи, където има плитчини. Когато вълните стигнат брега, по време на отлива им водата не може да се върне постепенно в открито море, заради пясъчните натрупвания (плитчини), които я спират. Налягането на водата в тесния пролив, свързващ лимана с морето, рязко се повишава. На това място се образува бързей, по който водата се устремява обратно в морето с голяма скорост (до 2,5-3,0 м/сек), сякаш образува река насред морето, перпендикулярно на брега.

Мъртвото вълнение е най-опасно в плитки морета с полегат бряг, който е обкръжен от пясъчни плитчини, коси и островчета (например Азовско море).

Обикновено коридорът на мъртвото вълнение е тесен: 2-3 метра със скорост на течението 4-5 км/ч. Това не е опасно. Могат обаче да се образуват и вълнения с широчина до 50 метра и дължина до 200-400 метра, със скорост до 15 км/ч! Мъртви вълнения с такава дължина не са чести, но все пак се случват.

Как да го познаем?

На повърхността ясно се отличава канал от по-буйни води, перпендикулярен на брега.
Крайбрежна зона с различен цвят на водата (например, наоколо водата е синя или зелена, а този участък е бял). Участък с пяна, някаква морска растителност, балончета, който устойчиво се движи от брега към открито море.

Разкъсване в общата структура на приливните вълни (плътна редица от вълни, а по средата 5-10-метрово разкъсване. Ако не се вижда нищо от посочените явления, то не влизайте във водата смело, а се огледайте за предупредителни знаци, поставени от спасителите. Най-често това са флагове с различни цветове. Ако флагът е жълт, вниманието ви трябва да е повишено, а ако е червен – не влизайте във водата.

Трябва да знаете, че макар и да не виждате във водата нищо притеснително, то 80% от опасните спонтанно възникващи течения, не се проявяват визуално.

Ако все пак попаднете в мъртво вълнение, ето някой правила, които да ви извадят живи и здрави на брега:

• Не се паникьосвайте!

Като се поддадем на паниката, ние се ръководим от инстинкта за самосъхранение, а не от разумни разсъждения. Ако знаете правилата за поведение при мъртво вълнение, вие от 100 случая в 100 ще се спасите.

• Пазете си силите!

Не се борете с течението и не плувайте обратно към брега. За съжаление, това е безполезно. Трябва да плувате не към брега, а настрани, т.е. успоредно на брега. Ако рипът е тесен (до 5 м), вие бързо ще излезете от него.

• Ако рипът е широк (20 м. и повече), какво да правим?

Няма да ви е толкова лесно да се измъкнете, дори да гребете по правилата (настрани, успоредно на брега). Когато разберете, че не можете да се измъкнете, не се паникьосвайте, а се отпуснете! Работата е там, че това течение не е много продължително и след около 5 мин ще ви остави на спокойствие. След това плувайте 50-100 м. встрани, а после към брега. Ако веднага поемете към брега, има опасност течението да се възобнови на същото място и вие да попаднете отново в него.

Важно е да знаете, че:

• Рипът никога няма да ви завлече на дъното.

Това не е водовъртеж или фуния. Всички мъртви течения на света дърпат от брега навътре в морето, но не и надолу към дъното!

• Рипът не е твърде широк.

Обикновено ширината му не е повече от 50 м. Даже най-често е 10-20 м. Т.е., ако преплувате успоредно на брега буквално 20-30 м, ще почувствате, че сте се измъкнали.

• Дължината на рипа също е ограничена.

Течението бързо отслабва, каналът свършва „работата” си там, където вълните достигат своя пик и започват да се разбиват.