Георги Чалдъков и приятели
От съчетанието на Хронос и Гея сасътворени големи таланти – поети, музиканти, артисти, художници, лекари. Така през 1930-те години в Бургас се раждатКръстьо Станишев,Христо Фотев, Райна Кабаиванска, Олга Шевкенова, Павел Костов, Иван Арабов, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Стефан Чолаков, Петър С. Петров, Хиндо Касимов,Любомир Йорданов, Динчо Палазов, Христо Душепеев, Стоян Стоев….
И Тончо Русев, разбира се!Той е роден преди 86 години – на 20 април 1932 г. на улица„Александър Велики“, близо до железопътната линия, по-която баща му хиляди пъти е водил влаковете Бургас-София.Бащата, свирил на акордеон и мандолина,усеща,че е предал музикалните гени на сина си – продава часовника си и му купува тромпет.
Горещият вятър докрай отваряше прозорците накъщите и до всичкидолиташе гласът на „вечерен тромпет“, идващ от къщата на Тончо Русев и брат му Иван. Като студентВаско Лаков често идваше вкъщи(ГЧ) с поета Борис Христови тогава цялата махала – заедно с гърба на Пожарнатакоманда и цялата железопътна линия Бургас-София – „тръгваше отново след кръстоносния марш нащурците.
Така, с бургаският тромпет, започва творческия път на Тончо Русев. През 1955 г., следзавършването наМузикалната академия,геомагнетизмът го връща в родния Бургас, където свири в Морското казино и в симфоничния оркестър. През 1957 г. създава оркестъра на Сатиричния театър, през 1960 г. свири в Биг-бенда на Българското национално радио, през 1962 г. – в оркестър „Балкантон“, през 1974 г. създава оркестър „Спектър“… Достигнал виртуозни върхове, той остава тромпета и презследващите 40-45 години композира повече от хиляда незабравими песни.
Когато разбрали за смъртта на Пол Гоген (8 май 1903 г.), таитяните извикали: „Гоген е мъртъв. Няма рай от цветове“. На 10 април 2018 г.бургазлиите и българите извикахме:“Маестро Русев е мъртъв. Няма рай от музика“. Оставаобаче una storia d’amore eterna (една вечна история на любовта), предизвикваща екстаз.
