В програмата за управление, която ни се представя от двете политически сили, които се готвят да ръководят държавата, няма нито един ясно разписан приоритет, който да се отнася до предстоящото председателството на България на Съвета на Европейския съюз. Това заяви в ефира на „България он ер“ председателят на АБВ Константин Проданов. Във връзка с темата той бе призован да прогнозира очакванията си за стабилността на евентуалното следващо управление на страната. „Ако погледнем предишните два кабинета на Борисов, единият изкара три години,а другият две. И понеже програмата, която сега ни се предлага е до голяма степен същата, предполагам, че ще изкарат в най-добрия случай, максимум, и то понеже ще ги натиснат от вън – докато приключи нашето председателство на ЕС.Междудругото в тази така наречена програма няма и един приоритет за това наше председателство на обединена Европа, а там много неща биха могли да се направят. Вместо това чакаме отново решения от други, чужди страни. Изобщо, програмата е много слаба работа и аз не съм оптимист“.
Проданов подкрепи становището си и с пример, свързан с предложението за увеличаване на минималната пенсия до 200 лева. Той бе категоричен, че начинът, по който това се прави в момента, нарушава напълно логиката на осигурителния модел.„Пенсионната система е осигурителен модел, при който, това което получаваш би трябвало да зависи от това какви вноски си внасял и колко време си се осигурявал. В настоящия момент това правило се нарушава, като се предлага да се увеличат само най-ниските пенсии, а всички които са се осигурявали достатъчно дълго време на реалните си доходи, един вид биват наказвани. Това не е справедливо, а какво в този случай правим с хората, които например са на 210 лева пенсия. Да не би те да са в по-добро социално положение от тези , които са под 200 лева и ще получат увеличение ? В този случаи подхода е погрешен и това го казват дори и синдикатите, които са последователни защитници на необходимостта за повишаване на пенсиите. Но те също казват, че това трябва да стане през механизма, който отчита осигурителен стаж и възраст, а не по този начин, по който се прави в момента“.
„И още нещо, вече разбрахме, че когато патриотите обещават 300 лева, те всъщност имат предвид 200, добре е хората да знаят това преди следващите избори. По тази логика аз мога да обещая да свалям звезди от небето и после да се оправдая, че не съм с пълно мнозинство и ръцете ми са вързани. Това не е демокрация, това е откровена лъжа“.
Лидерът на АБВ бе категоричен, че в управленския план за България отсъства и каквато и да е конкретна политика за борба с бедността. По думите му предложенията за ръст на доходите в документа са сведени до едно изречение с пожелателен характер. „В него е записано, че минималната работна заплата ще се увеличи на 650 лева, а средната на 1500 лв. в рамките на мандата. Там обаче има и една запетайка. След нея се казва: „Ако бъде постигнат заложеният ръст на БВП“. Този ръст на брутния вътрешен продукт е абсолютно нереалистичен. За да се постигне ни трябва повишение на този показател с 5-6 процента на година, а това не сме го виждали и в годините преди финансовата криза. Страни като Китай например го постигат, но го правят с повече държава, а тук се опитваме да го направим без сериозно участие на държавата“.
Константин Проданов изрази разочарование и от факта, че в плана за управление на България образованието отново не фигурира като реален приоритет. „В програмата не фигурира и това, което много искахме да видим, а то е отмяната на финансирането на частните училища с държавни пари. Парите за образование не стигат. Те са малко, едва около 3,7% от БВП, докато в страните от Централна и Източна Европа, от които вземаме пример и които се развиват доста успешно, заделят доста повече – над 5%. При нас се получава така, че заделямемалко и в същото време го насочваме не там, където има най-голяма нужда от него“, посочи той. Според К. Продановдържавата трябва да измисли механизъм за повишаване на учителските заплати, който да е обвързан и с постигането на по-добри резултати в училищата. „Да се гледа прогреса от година на година във всяко конкретно училище и ако там, на базата на рейтингова система или на външно оценяване, има наличие на някакъв прогрес, тогава да се плаща повече на учителите, не просто изцяло механично да се увеличава заплащането. Тогава не търсим максимална възвращаемост от средствата, които даваме“.
