Георги Чалдъков
Като студенти по медицина във Варна, той в първи, аз в трети курс, от 1962 до 16 февруари 2012 г., половин век бяхме приятели с Христо Боранов – Ицо.
Роден е на 24 април 1944 г. в Провадия – град на музикалните таланти Люба Обретенова, Светослав Обретенов,Милко Коларов, Нелко Коларов, Иван Германов и на журналиста Петър Тодоров. Дойде в Бургас през 1972 г., ожени се за чаровнаташампионка по волейбол и хандбал ПенкаСлавчева, дъщеря им Невена завърши японистика в Софийскияуниверситет, омъжи се за Искър – син на поетаи прокурора Николай Искъров, имат внук, младите живеят в Брюксел, а Ицои Пенка честопиеха кафето си в Белгия, ракията – в Бургас.
Д-р Боранов беше член на Съюза на българските писатели и автор на четири поетични книги – „Среднощни стихове“, „Стъпки в паважа“, „Защо“, „Заложник на думите“.Приятелите му знаем, че през зимата той най-често отсядаше в барчето на театъра, през лятото – в градината на Арменския клуб. Като пристигам в Бургас,минавам първо оттам, преди да отида вкъщи.Не познавам друг бургаски зет така бургаски да есрастнал с Бургас. Усеща се и в неговата поезия, особенов „Бургаски елегии“, където е написал: „почти е сигурно,роден съм тук – в Бургас“.
В „Заключени улици“ ВасилЛаков пише, че Христо Боранов е единственият в светаспортен и театрален лекар – едновременно.И поет и бохема – една артистична траектория от Провадия през Варна в Бургас!
