Георги Първанов: Трябва да се върви към подписването на договор с Македония. Само това обаче няма да реши проблемите, чакат ни още години работа. Голямата тема е общата ни история
Трябва да се върви към подписването на договор с Македония. Само това обаче няма да реши проблемите, чакат ни още години работа, до постигането на консенсус по всички въпроси. Голямата тема е общата ни история. Това заяви в ефира на БНТ основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов. По думите му е нормално бъдещото споразумение да стъпи на договореностите между двете страни от 1999 г. Той обаче бе категоричен, че голямата работа по преодоляване на различията между двете държави тепърва предстои , след подписването на документа.
„Ние, например, трябва да сложим край на периода, в който деляхме историята между Скопие и София на принципа: „На вас Яне Сандански и Гоце Делчев, на нас Тодор Александров и Иван Михайлов“. Не, тук става въпрос за общи герои. По този повод трябва да отбележа, че не е исторически прецедент поднасянето на цветя на паметник от общата ни история. Това сме го правили с всичките трима македонски президенти, с които аз съм работил.
От това хората се радваха, нямаше освирквания, т.е. обществената атмосфера беше позитивна. Критерият не е в това, колко време сме били в една държава, както разсъждаваше веднъж премиера Борисов. Критерият е в това, че сме имали единно национално самосъзнание, единни национални цели и задачи. Това обяснява Възраждането, Илинденско-Преображенското въстание, това обяснява много събития в нашата обща история. Това незнам дали ще преглътнат в Скопие“.
„Мисля, че този процес на сближаване трябва да се поощрява и в същото време, на всеки един етап да се отстоява българския интерес. Ще възникне въпроса с езика. Що се отнася до тази формула, колкото да не ми е приятно и да не го приемам свъзторг, компромиса направен през 1999 г.(България признава правото на Република Македония да си служи с официалния си език, бел. ред.) трябва да се използва и сега“.
„Това, което очаквам е, че най-вероятно, в известен смисъл сега ще преповторим декларацията от 1999 г. и ще я наречем договор. Но да припомня, че в тази декларация имаме много строги записи. Такива, които не допускат използването на македонската конституция за претенции спрямо България,такива,които ограничават репресирането, ако искате антибългарската кампания. Това може да се пренесе и сега, но ние знаем, че въпреки тези записи през 1999 г. имаше твърде, твърде много атаки срещу България, някои от тях груби и враждебни. За това въпросът е да заложим буферите и не само да помогнем на Македония за ЕС и НАТО, което разбира се е добре, защото стабилността на всяка една страна на Балканите е предпоставка за стабилност на региона.
За нас е важно да решим нашите проблеми и то дългосрочно. На този фон има нещо много важно, което се случва в момента. Премиерите на двете държави казаха едно и също – че нашите народи са си най-близки тук, на Балканите. Ето това е голямата предпоставка. Ако ние имаме това самосъзнание, всичко друго е преодолимо“.
Георги Първанов коментира и евроатлантическата перспектива пред Западните Балкани в светлината на предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. „През 2003 г., ако не ме лъже паметта, Гърция беше поела този въпрос и го доведе до един успешен край. В Солун бяха приети документи, каквито аз като историк не познавам в историята на Европа. Но те останаха мъртво родени. Нищо реално не се случи със Западните Балкани. Т.е. сега ние трябва да се захванем да върнем темата в дневния ред на Европа и да я изпълним с конкретно съдържание.
Ето, например, въпросът с инфраструктурните ни проекти (Коридор № 8 и др., бел.ред.), ако щете и проекти, свързани с енергетиката“. Всъщност скептик съм, че така бързо ще стане този Коридор № 8, железопътна линия и магистрала, но нека да се работи. На времето това го правихме с трима премиери, заедно с албанския, заедно и с Берлускони. Е, тогава не успяхме да преборим Европейската комисия, дано сега успеят“.
Във връзка с темата Първанов коментира и бъдещето на големите инфраструктурни проекти на България в областта на енергетиката. Според него страната ни не бива да изостава от енергийното развитие на региона, още повече, че пред нея има съвсем реални възможности за участие в бъдещите газопреносни трасета на Балканите, както и перспективата за изграждането на АЕЦ „Белене“. Той взе отношение и по предложенията за отваряне на енергийните пазари към внос,включително и към държави като САЩ. „Няма нищо по-добро от голямата конкуренция. От това ние бихме могли да спечелим, надявам се, защото това ще свали цената. Имам обаче някои съмнения, че всички идеи биха могли да се получат.
Проследявал съм всички инициативи по въпроса,например за вноса на втечнен газ от Катар. Идеята за внос на втечнен газ от САЩ, която не е и нова, поражда въпроси. Не знам как би могло да се транспортира горивото и колко би струвало това, но това не би трябвало да бъде за нас алтернатива. Това е част от един общ стремеж да има повече сигурност, гарантирани доставки, по-ниски цени. Така че ние трябва да работим по това, което бихме могли да реализираме, макарче изпуснахме влака. Все пак можем още да се върнем в мача, макар и с по-скромни обеми, чрез присъединяването към „Турски поток“, можем да се върнем към изграждането на „Белене“. Изобщо, в областта на енергетиката трябва отново да се работи много активно, за да наваксаме поне малка част от това, което изпуснахме.
И това не го говори в момента само Георги Първанов, говори го управлението на страната в лицето на Борисов и Теменужка Петкова. Те са осъзнали, че всичко онова, което беше казано и направено против нашите енергийни проекти, е било грешка. Надявам се да са го разбрали. Нека да не го признават, никой не иска това от тях, но нека да работят, за да получим поне едни такива частични обеми. Защото макар и 15 млрд. куб.м. природен газ да се транзитират за в бъдеще през България – това не е лошо като постижение.
Нека да започнем и строителството на „Белене“, защото колкото повече стоят реакторите ни, те няма да стават по-малко руски, нито ще станат по-нови. За това да ги строим. Да ги сторим с участието на други страни и фирми. Тук нямам никакви претенции. Въпросът е да стоим, защото Румъния и Турция го правят и ще ни изпреварят, от което нашата конкурентоспособност ще бъде сведена до минимум“.
