Настоящата книга „Месемврия на Евксинския понт”, том 1,История от Маргаритис Константинидис е издадена под надзора на Г.А.Мегас в Атина, Гърция през 1945 г. Легализираният превод излиза за първи път от гръцки на български език е от Борис Михайлов в Бургас.
Книгата бе лична и съхранявана от Божана Чимбулева – директор на Археологическия музей – Несебър, а след смъртта й от сестра й Пепа Чимбулева бе предоставена до мен.
Встъплението на съдържанието включва: предговор от Г.А.Мегас,История на Месемврия,древни времена,Средновековие,годините на турско владичество,годините на българска власт,биография на Кириакос Кумбарис,месемвриец,епископите, архиепископите, митрополиите на Месемврия, други свещени манастири край Месемврия, сиджили от манастира „Свети Никола Емонски”,изкуствто на византийските паметници на Месемврия,описание на паметниците,живопис и бележки.
Останалите глави: древни епиграфи на Месемврия (63-66), епиграфи от християнската епоха (69-70), антични монети от Месемврия (71-73), описани от Маркелос Мицос – директор на Епиграфската колекция на Атинския археологически музей и Ирини Варуха Христодулопулу – директор на Монетния музей не са включени, а ще бъдат представени допълнително.
В края е включен професорът по християнска и византийска археология в Атинския университет и академик Георгиос Сотириу, съгласил се да сътрудничи, обогатявайки труда на Константинидис със собствено проучване за византийските паметници на Месемврия.По този начин се определят от научна гледна точка, стойността и мястото на тези паметници в цялото византийско изкуство.
Публикуваното от Г.А.Мегас е 30 години по-късно, написано саморъчно от Маргаритис Константинидис. Мегас пише, че при написването на историята на своето отечество Константинидис подхожда съвестно и с обич, така че нито една информация не е оставена без доказателства и всичките му твърдения са исторически освидетелствани.Изложението на нещата са просто цитирани, без да се търси вътрешна последователност и свързаност.
От друга страна разказът винаги е ясен и открит, показващ ни крайната привързаност на писателя към историческата истина.По-надолу в предговора Мегас пише, че това, което е добавял от себе си в текста и забележките, или за да допълни, или за да поправи написаното от автора, го е сложил в скоби.
Месемврийската история обаче не може да се удостоверява със скоби, опитвайки се да докаже,че българите в Несебър са „.. само безотговорни и полуграмотни лица”.
Това обаче не е истинската месемврийска история, както твърди Мегас.Но нали и той, който се опитва да разказва месемврийската история, може да я започне например с онези думи: едно време… стана така и така, разказвайки епизоди от своето собствено минало, какво му се е случило, например как е попаднал в трудно положение и как е успял да излезе от него и още други разни неща.
Прочетете „Месемврия на Евксинския понт” и ще установите, че месемврийската история е времето на миналото. Възниква и въпросът кой ни гарантира, че месемврийският исторически разказ е верен? Трябва да има някакъв свидетел, който да послужи като контролна инстанция, че е било така, а не иначе.
Кой ще контролира историята? Все пак многообразието на историческите времена, не би трябвало да пречи да продължава записването, дописването и пренаписването на месемврийската и несебърската история.
Максим МОМЧИЛОВ
