Проф. Георги Н. Чалдъков
Държавите, които приоритетно финансират образованието и науката, прогресират. Високите макове са красиви, но подложини на мъки не само в България. В някои страни обаче има грижи и закрила на високите макове, защото там има меритокрация (власт на заслужилите със знания-и-морал). Обратно: институциализирането на меритофобията е един от най-големите грехове на българската политика и общество.
В “Сборника на Симеон от 1076 г.” се съдържа съчинението “Слово на един калугер за поради неговата изключително висока образованост, дори според мерките на интелектуалния елит на Константинопол, се е обучавал според концепцията на християнската paideia, като преминал всички степени на “седемте свободни изкуства”. Той се обучавал в Магнаурската школа при най- известните учени на това време – Лъв Математик и Фотий, като изучавал “всичките философски науки” и “всичките други елински изкуства”.
Симеон е изминал целия път на “усъвършенстване чрез образование”, като пак според думите на Луидпранд: “А след това като изоставил научните си занимания, той се отдал, както казват, на свято подвижничество”, като последен етап на древногръцката paideia – „възпитавам, обучавам“; от нея идва pedagogus.* Тази образователна програма Симеон несъмнено пренася в България, създавайки условия за “Златен век” на средновековната ни култура.
* В древна Гърция и в Римската империя pedagogus е „слуга“, който обучава децата или ги води на училище. Сега тази дума означава „учител“ и „педагогика“.
Българският книжовен език се изгражда около средата на 19-ти век, тоест, той е сранително млад. През „Под игото“ думата „българин“ се е използвала рядко – българите се самоопределяли с думата „християни“. Затова кароловчанинът Иван Богоров издва в Лайпциг първия български вестник „Български орел“ – където е написал „Преди да направим България, трябва да направим българи“.
В българския език има около 200 000 думи, изписвани с 30 букви. През 2021 г. е издаден “Речник на новите думи в българския език” – само за последните 20 години в нашия език са навлезли 2700 нови думи и броят им постоянно нараства, без наличието на Закон за чистотата на българския език. Поне имаме свещенни думи – Любознание, Любомъдрие, Смиреномъдрие, Родолюбиие, съчетаващи емоцията и знанието – мото на българското Възраждане, както saperе aude (латински, „да имаш куража да си мъдър, да си независим“) – на европейското Просвещение.
Семантични конкуренти на „любознание” и „любомъдрие“ са гръцките (i) „епистемофилия“ и “философия” – съответно „обичам знанието“ и “обичам мъдростта”, и (ii) philosophia biou kybernētēs (Phi Betа Kappa) – „любовта за знание е пътеводител в живота“.
Европейският съюз прокламира, че „триъгълникът на знанието, формиран от науката, образованието и иновациите“, ще осигури икономически растеж на Европа. За да станем стойностни участници в този процес, крайно време е Любознанието да бъде стимулирано и уважавано в българските училища и университети. Защото нашите първоучители ни завещаха триъгълника на Слънцето, Науката и Душите – много преди Брюксел и Лисабон.
Но остават въпросите, чакащи отговори: След като трудът и алтруизмът са превърнали маймуните в човеци, защо мързеливците и егоистите не се превръщат в маймуни? Колко малко знания-и-морал и незнайно много пари-и-власт управляват не само България? Защо тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика? Защо има връзка – и докога – между некадърност и арогантност, както и между талант и проклятие?
Защото „Майката на глупаците и мошенниците е винаги бременна“, ли?. – както „пее“ Дзукеро (Аделмо Форначари). Защо България е в парадоксалното състояние да има талантливи ученици, много успешно представяни на световните олимпиади по математика, физика, информатика и химия, и учени и учители на високо равнище, а резултатите в националната образователна и научна система са незадоволителни?
Защо българските политици не научиха, че от приоритетното инвестиране в Наука, Образование и Култура (НОК) се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея и Китай? – а у нас тигрите са само на манежа в цирк „Балкански“ и в зоологическите градини. И така държавата ни се самоНОКаутира.
