И на демострофата, националната ни трагедия

Д-р Георги Н. Чалдъков

            Демострофа (гръцки demos – „народ“; кatastrophe – „катастрофа“, „разрушение“, „пагубен край“).

Primavera и рerpetuum mobile

И тази пролет гърдите им

трептят като струни на китара

в ритъма на походката им.

Звукът отеква в очите –

и спомените – на мъжете.

Призовава за край на всички войни –

илюзия, която ме отведи при Константин Павлов

и неговия „гарван, който ни казва

истината – страшната“.

„Само мъртвите са видели края на войната“ –

потвърди Платон с „вечното повторяне“ на Ницше –

всичко, преживяно

се случва отново и отново –

Ecce рerpetuum mobile:

Каин уби Авел,

Ромул уби Рем,

Зевс уби Кронос, баща си.

Англичани убиха африканци и аборигени,

американци и канадци – индианци,

белгийци – конгоанци,

испанци – инки и кечуанци,

турци – българи и арменци,

комунисти – руснаци, българи, унгарци,

поляци, румънци, чехи и словаци…

Homo neсans – „човекът убиец“ е още жив –

античовешко, твърде античовешко –

би написал Ницше.

А пеперудите през сълзи казват

“и живите могат да видят края на войната:

представи си руските и украинските войници спират

да се сръжават и убиват, прегръщат се

и обявяват края на войната.

Четв, 22 май 2025

Уважаеми Джордж,

Нашите мечти няма станат спомени, ще останат завинаги, уви, неосъществени. Войните възникват, защото политиците и хората не решават проблемите в началната им фаза. Проблемът е в грубото и алчно политическо лидерство.

С уважение,

Kelath Murali Manoj, професор по компютърна биология и ИИ

Тогава Платон чу „песента на козата“ – (гръцки, tragoidia; tragos – коза, aeidein – пея). Старите гърци са организирали тържества, при които са жертвали коза и чували „песен на козата“  – трагедия.* Като умни-и-чувстващи същества, нашата отговорност е да се стремим към свят, в който войните престават да съществува, а „вечното повтаряне“ да превърнем в стимул за мир чрез взаимно разбирателство. Когато мислите на Платон се съпоставят с тези на Ницше, се сблъскваме обаче с идеята, че войната е безкраен цикъл, дълбоко вкоренен в нашата природа. Това може ли да предостави възможност за размисъл и осъществяване на надеждите. Не в смисъла на Ницше обаче: „Надеждата всъщност е най-лошото от всички злини, защото удължава мъките на човеците“.

Когато едно общество в еврозоната и приело еврото, не наказва справедливо агресията, се ражда Homo necans recens (съвременният убиващ човек). Той е от малкото същества на Земята, който убива ближния си – хомоцидът е най-тъжната проява на войствените геополитици. Защото „най-големият недостатък на политиците е устойчивата  им аморалност“. – Достоевски, от “Записки от подземието”

В преговорите за край на войните, политиците да прилагат  „Равновесието на Наш“ – гениалният математик Джон Форбс Наш-младши (1928 – 2015).

20-годишният Джон пристига в университета в Принстън, щата Ню Джърси, където работят Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман, с препоръка от негов професор: “Този човек е математически гений”. Това се потвърждава през 1950 г., когато 23-годишният Джон Наш защитава докторската си теза „Некооперативни игри“. В нея той описва “Равновесието на Наш” (Nash equilibrium) – нова парадигма в теорията на игрите, която през 1994 г., вече 66-годишен, е удостоена с Нобелова награда за икономически науки. Дотогава в игрите е изследвана предимно конкуренцията – за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. Джон Наш доказва математически, че има система от решения за всеки отделен играч, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят (win-win strategy). Така  “Равновесието на Наш” се превръща в печелившо поведение за намиране на решение. И става модел за  поведение, прилаган в икономиката, политиката и други сфери на живота. И политиците най-после да научат, че “Равновесието” може и трябва да се прилага и за спирането на всички войни. Древните китайски пълководци отдавна са създали подобно равновесие, което са доказали на бойните полета – нарича се „златният мост на диалога“.

Политици и тези, които отдълбоко ви нареждат, не рушете златния мост на диалога! Ако човешката емпатия, а не геополитическите бесове, са приоритет за вас, вижте концептуалната фотография, показваща английско семейство в края на Първата световна война – съкрушителна тъга, причинена от войната:

Оказва се, обаче, че злото е постоянна проява на човека, на върха на което са войните – метастази на геополитиката. Сега по спешност е нужен Ренесанс на хуманизма в политиката. Затова, няма да се изморя да повтарям: „Войнстващи геополитици – ястреби и ястребки – не чупете „златния мост на диалога“. С надежда да осъзнаете, че мирни преговори, а не въоръжаване на воюващите, нито икономически и медийни санкции, могат да спрат войните.

Също така, запознайте се мексиканския писател Хуан Рулфо (1917–1986) и с преводача му Румен Стоянов. Прочетете някои негови книги, например  „Златният петел и други истории“ и „Педро Парамо“, където писателят описва епизоди от войната между САЩ и Япония през 1941 г., когато   последните думи на заловен японски войник пред американците са:  „Чува се, че се занимавате с нашите бойни изкуства, вие никога няма да успеете, щото не знаете кога да спрете!“.

Вижте картината с написаното под нея на английски и български:

            „Причината урагани и циклони да имат човешки имена се дължи на английския метеоролог Clement Wragge (1852–1922). Той започна да ги кръщава на имената на политици, които не харесва, позволявайки му да  каже, че те причиняват „голямо бедствие“ или „безцелно учудване“.

            На името на кои политици бихте кръстили урагани? Аз кръщавам урагана „Зеленски-Путин“, който бушува повече от три години. И уби повече от 500 000 човешки животи. Убийствено, твърде убийствено, за съжаление и „човешко, твърде човешко“ – с това заглавие Фридрих Ницще през 1878 г. написа книга, посветена на преклонението му към Волтер – един от най-великите хора на свободния дух.

* Сега е редът на „жертвени политици“, онези без знания-и-морал.  Докато, най-после истински елити, тези със знания-и-морал, спечелят парламентарни избори. След евакуацията на хората от Чернобил, броят на плъховете и мишките там се увеличил многократно. „Аз – пише Робърт Холмс – не бях виждал вълк в Украйна, но видях много вълци около Чернобил, останал без хора”. И  чул те да казват: „Вълк за вълкa е човек” – ехо от „Човек за човекa е вълк”. През 2023 г. са родените 57 197 деца; 57 197 : 365 = 157 родени дневно. През същата година  са починали 101 006 българи; 101 006 : 365 = 277

починали българи дневно – повече от убитите дневно украинци и руснаци във войната в Украйна и Русия. Това е българската демографска война, националната ни трагедия.