Автор: Професор, доктор на психологическите науки, капитан I ранг о.р., инженер Илия Петров Пеев
Паметта има следова природа. Човек оставя след себе си следа – като плуг, като кораб, като самолет, като тръпка в сърцето… Многомерни са и следите след човека – светъл спомен, благодарност и признателност, предадени знания и опит, традиции, даден тласък в развитието, оказана подкрепа, човешка доброта, обич, топлота и искреност. Всички те сякаш бяха в едно събрани у капитан 1 ранг о.р. доцент д-р Иван Урумов, роден на 03.04.1934 г. в гр. София, починал на 07.03.2003 г. във Варна.
Морските простори със своята неизвестна примамливост от рано привличат неговата любознателна душа. Морето, корабите и моряците предопределят земния му път. От 25.08.1950 г. до 20.09.1956 г. се обучава във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и завършва пълния курс на командния отдел. Присвоена му е квалификацията „инженер корабоводител“. От 1956 г. до 1965 г. служи в различни флотски поделения: противолодъчни кораби, подводници, Главен щаб на Военноморските сили. Десетте години на военните кораби са не само проверка на получените в Морско училище образование и възпитание. Те му дадоха и нещо друго, по-значимо, което способства за цялостното изграждане личността…
Моряците знаят, че една от най-красивите страни на флотската служба е общуването с хората и работата с тях. Не ми е известна друга професия, освен корабната, в която чертите на човека така ярко да изкристализират и да се подлагат на суровата преценка на времето. На кораба най-ясно проличава истинската стойност на човешката личност и неподправените черти на характера. Корабната служба е истинска проверка за такива качества на човека.
Моряците също така знаят, че морето е живо и обича само стойностните неща, бързо се освобождава от тези, които нямат стойност, като ги изхвърля на брега. На корабите няма място за хитрост, подлост, доносничество, двойни стандарти и „тайни сделки“, подлизурство. В затвореното корабно пространство задкулисните игри не виреят. Морето лесно разпознава нечестните хора, слабохарактерните и малодушните, то не ги понася и не може дълго да ги търпи. Такива хора скоро се отказват от моряшката професия и единственото, което им остава е морската диплома, с която нерядко парадират.
Истинските моряци знаят още, че Юда е само на сушата и който дълго време е плавал на корабите, той никога няма да те предаде, защото знае цената на човешката дружба, разбрал е как хората се нуждаят един от друг и са зависими един от друг, не само в трудни моменти.
Закалката, придобита на бойните кораби, дава нов стимул на морския офицер Иван Урумов, който през целия си живот се чувства моряк. Той разбира, че има още едно призвание, което става негова втора природа – обучение и възпитание на флотски кадри. Затова през 1966 г. завършва пълния курс на Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по специалността „Педагогика“ с втора специалност „История“. От 1965 г. до 1991 г. преподава „Военна психология и Военна педагогика“ в катедра „Обществени науки“ при ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, като обучава и възпитава стотици морски офицери за военноморските сили и търговското корабоплаване. Завършвайки Морско училище, неговите възпитаници отнасят със себе си и част от онова, на което ги е научил галантният морски военен педагог: бъдете честни, имайте силна воля, оказвайте си помощ, поддържайте чисти помислите си, съхранете добротата в делата си, изграждайте отношения на доверие с екипажите.
Знаем, че един и същи човек изпълнява различни житейски роли. Основните роли, които капитан 1 ранг доц. д-р Иван Урумов беше отредено да изпълни в морския и земния свят, бяха ролите на корабен офицер, преподавател, ръководител на катедра, съпруг, баща, дядо, колега и приятел. Имах честта и удовлетворението да го опозная в някои от тях.
РОЛЯТА НА ПРЕПОДАВАТЕЛ:
Военната и научна кариера на талантливия морски учен е белязана с различни вехи във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“:
През 1965 г. започва работа като преподавател по „Военна психология и Военна педагогика“.
През 1973 г. става старши преподавател по „Военна психология и Военна педагогика“.
През 1976 г. защитава дисертация на тема „Психологически проблеми на военно-професионалния подбор на командните кадри за флота“ и получава научната степен „кандидат на педагогическите науки“ (доктор) – Протокол на ВАК VII, № 11 от 23.ХII.1976 г., Диплома № 6491 от 28.12.1976 г.
През 1981 г. му е присъдено научното звание „доцент“ – Протокол на ВАК 12, № 1 от 29.01.1981 г., Свидетелство № 4827 от 17.II1981 г.
От 1977 г. до 15.09.1980 г. е Заместник-началник на катедра „Обществени науки“, а от 15.09.1980 г. до 14.09.1990 г. е Началник на катедра „Обществени науки“. След 6 месечно разпореждане е уволнен от Въоръжените сили през март 1991 г. със звание капитан 1 ранг от резерва. Продължава да преподава „Военна психология и Военна педагогика“ като хоноруван преподавател във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ до 2002 г.
Основни педагогически, методически и научни приноси на доцент Иван Урумов по времена неговия 37 годишен преподавателски стаж като военен педагог:
Разработва учебни програми и чете самостоятелни лекционни курсове във ВВМУ Н. Й.Вапцаров“ по Военна психология, Педагогическа психология, Социална психология, Психология на управлението на корабния екипаж, Психология на личността.
В Центъра за усъвършенстване на ръководните кадри във Варна, чете лекционни курсове по Психология на трудовия колектив и Психология на управлението.
Изнася лекции в поделенията на Военноморския флот и Дружеството за разпространение на научни знания, членува в Градския съвет по ергономия.
Публикува научните си изследвания в Трудове на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, трудове на други висши военни училища и ВА „Г. С. Раковски“, Сборници с доклади, сп. „Армейски преглед“, сп. „Военен журнал“, сп. „Сержант“, в. „Българска армия“, лектории и брошури на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия.
Участва в авторски колективи при написване на учебници по военна психология и военна педагогика.
Включва се в международно изследване по проблемите на личността и научно-техническия прогрес заедно с проф. д.пс.н. Георги Йолов, проф. д.п.н. Радослав Янчев, доц. д-р Стайко Грудев, доц. д-р Любен Златков и др., като дава пример на колегиални взаимоотношения и творческа активност. Този творчески екип остави ярки следи в българската военна наука не само с високите научни достижения, а и с образцовите човешки отношения, основани на искреността и добронамереността, доброжелателността и взаимопомощта, сърдечността и топлотата.
Полага основите на професионалния подбор на командните кадри за Военноморските сили и Търговското корабоплаване, доказва потребността от създаване на научно-изследователска психо-физиологична лаборатория във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, на която оказва методическо ръководство.
Активно работи за обогатяване на педагогическото майсторство на флотските командири и преподавателите във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
Подобрява методиката на преподаване, като използва разнообразни педагогически техники, иновации, подходи, форми и методи на работа: използване на видеофилми, художествена литература, срещи с офицери от Военноморските сили и Търговското корабоплаване, казуси, решаване на изследователски задачи, практически занятия, посещения на бойни и търговски кораби, обсъждане, дискусии, реферати и др.
От курсантските и ранните ми лейтенантски години съм запомнил много преподаватели, които работеха в ръководения от него катедрен екип – всеотдайни военноморски учени и ярки личности като капитан 1 ранг о.р. доц. д-р Константин Константинов, капитан 1 ранг о.р. Стефан Донев, капитан 1 ранг о.р. доц. д-р Димитър Станчев, капитан 1 ранг о.р. доц. д-р Стоян Стоянов, капитан 1 ранг о.р. професор д.ф.н. Йордан Венков, полковник о.р. Христо Христов, капитан 1 ранг о.р. Генчо Генчев, капитан 1 ранг о.р. Колю Колев, капитан 1 ранг о.р. д-р Ефтим Ефтимов, капитан 1 ранг о.р. Тодор Кунев и мн. др. По-късно опитът на този екип беше пренесен през годините и може да се открие в сегашния катедрен колектив.
Неотдавна срещнах мои съвипускници от Морско училище и естествено покрай другите теми възникна обичайната за нас тема за нашите преподаватели и какво те са ни дали за живота и морската професия. Едва ли има курсант, който да не си спомня часовете по военна психология и военна педагогика, примерите от книгата „Волоколамското шосе“ на Александър Алфредович Бек (1903-1972), които доц. д-р Иван Урумов много умело използваше, за да ни разкрие същността и сложността на човешките взаимоотношения, да ни покаже какво представляват стресът и страхът в екстремални ситуации, как се преодоляват на море и в бойна обстановка, какво е бойно другарство, какво е истинското отношение на командира към подчинените му, какво е патриотизъм, какво е човещина, личен пример, умът на пълководеца.
Примерите, които доц. д-р Иван Урумов даваше за Спартак, също се помнят цял живот.
Изпитвам изкушението да кажа, че сред курсантите (тогава курсанти бяха не само обучаващите се за Военноморските сили, а и за Гражданското корабоплаване) имаше практика да си наричаме нашите преподаватели по своему с гальовни имена, които показваха и нашето отношение към тях. Капитан 1 ранг о.р. доц. д-р Иван Урумов беше за нас „Александър Бек“ заради умението му да разказва живо и увлекателно като самия писател, военен кореспондент във Втората световна война; капитан 1 ранг о.р. доц. д-р Константин Константинов, преподавател по философия, беше респектиращият „Татко Лъв“, капитан 1 ранг о.р. Стефан Донев наричахме „Аверчето“ заради това, че много обичаше да общува бащински с нас на учебни и житейски теми, ние чакахме с нетърпение той да застъпи дежурен по училище и тогава го канехме в класната стая, където беседите продължаваха понякога до полунощ; харизматичният капитан 1 ранг о.р. доц. д-р Цветан Папазов, истинско светило в научните среди у нас и чужбина, беше и си остава като „Папаза“, при това не само за обучаемите, но и за преподавателите от Морско училище.
РОЛЯТА НА КОЛЕГАТА, НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА КАТЕДРА:
Капитан 1 ранг о.р. доцент д-р Иван Урумов беше 10 години ръководител на катедра „Обществени науки“ във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
За пръв път като преподавател аз го опознах още когато бях курсант в Морско училище. Като колега и ръководител на катедра го опознах по-късно, когато станах офицер и след 11 годишна корабна служба постъпих на работа в ръководената от него катедра като преподавател по военна психология и военна педагогика.
Кои са онези управленски успехи на капитан 1 ранг о.р. доц. д-р Иван Урумов, които трябва да бъдат съхранени в нашата флотска Алма Матер?
Доцент д-р Иван Урумов създаде в катедрата атмосфера на колегиалност, която е първооснова за всичко останало. Той изпълни с истинско съдържание думата колега, която, както е известно, има латински произход (collega) и означава другар по професия.
Оказваше действена помощ за усъвършенстване на методическата дейност.
Лично ръководеше израстването на научните кадри на катедра „Обществени науки“ в областта на „Военна психология и Военна педагогика“ като по този начин продължи делото на Константин Кирков (автор на първия у нас учебник по военна психология и военна педагогика през 1900 г. и началник на Морското училище в периода на Първата световна война). Така на практика беше обогатена морската психологическа школа в България.
Поддържаше редовни контакти на катедрата с Военноморския флот и Параходство „Български морски флот“, с катедрите от всички други военни училища в България и ВА „Г. С. Раковски“, организираше съвместни методически срещи с тях, на които традиционно присъстваха преподаватели от други висши училища у нас и чужбина.
Имаше ли някой нужда от нещо – цялата катедра беше с него: в новото жилище ще помогнат да се нанесеш, ремонт на къщата да направиш, на вилата плоча ли да вдигнеш – пак до катедрата за помощ прибягваш.
Доцент д-р Урумов беше разбрал една много проста и затова голяма истина: когато хората в един творчески екип се познават, когато се познават и членовете на семействата им, тогава не възникват конфликти, а ако възникват, те са много редки и се решават безболезнено за кратко време. Затова беше въвел една традиция, съгласно която семействата на преподавателите от катедра „Обществени науки“ редовно се събираха по най-разнообразни поводи: рождени и именни дни, национални и битови празници, сватби, раждане на деца, рождени дни на членовете на семействата. От тогава всички помнят и неговата кайсиева ракия, която сам си правеше с майсторлък. Помнят се също така вкусните погачи и баници, които неговата обичлива съпруга Кичка с любов приготвяше за всяко катедрено тържество.
От него се зароди още една традиция на катедра „Обществени науки”: преподавателят от състава на катедрата не излиза, което има дълбока символика. Вследствие на тази традиция колегите, които по обективни причини вече не работят в катедрата, се канят като хонорувани преподаватели и всички присъстват на официалните катедрени срещи.
Капитан 1 ранг о.р. доцент д-р Иван Урумов почина на 69 годишна възраст, оставяйки трайна следа като горещ радетел за името, честта и бъдещето на Морско училище. С богата си култура той остави светла диря в душите на стотици възпитаници на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и колегите, с които е работил.
Неговият житейски път продължават и двамата му сина Александър Урумов и Росен Урумов – възпитаници на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, бивши офицери от Военноморските сили, които продължават да плават на корабите от Търговския флот.
Вместо заключение: Спомените за близък човек, който не е между живите, водят до подновяване на болката от непрежалимата скорошна загуба. Този вид душевна болка се лекува чрез разкриване смисъла на човешкия живот. Едуард ле Руа (1870-1954), Пиер Теяр де Шарден (1881-1955) и Владимир Иванович Вернадский (1863-1945) създадоха теорията за ноосферата (гр. nous – разум). Ноосферата е единство между „природата“ и „културата“, тя преминава в ново еволюционно състояние, преработва се от научната мисъл на социалния човек. Съгласно тази теория човечеството се стреми максимално да прояви своята биогеохимическа енергия главно в нейната културна форма.
Ноосферата е качествено нова форма на организираност, възникваща при взаимодействието между природата и обществото в резултат на преобразуващият свят и творческата дейност на човека, опираща се на научната мисъл. В този смисъл стиховете на Веселин Ханчев, цитирани в началото на текста, са твърде показателни за това, което остава след човека. Капитан 1 ранг о.р. доц. д-р Иван Урумов зае своето достойно място в ноосферата и трайно присъства в културния и научния живот на Морско училище, варненските академични среди и флотската общественост.
Публикация на статията:
Списание „Морски свят”, януари 2005 г.
Варна, ул. „Цар Симеон І” № 6
тел./факс +359 52 603 640
Кореспонденция:
Професор д.пс.н. Илия Петров Пеев
E-mail: ippeev@abv.bg
