….Вятърна мелницо, на морския бряг
спомени скъпи отнасям аз пак, зная, никога няма да те забравя
какъвто и да мисля и да правя….
Цветана Колева подписа автографи от книгата си пред присъстващите от сдружението „Движение на жените” и Тракийски клуб-Несебър
Първата книга, издадена от „Информа принт”-Бургас *, е за стихосбирката “Вятърна мелница”, приятно удивление за Цветана Колева в търсене на нови и разнообразни форми към всекидневната действителност и въображение. Безспорни са усилията на Цветана за творенията на конкретното и на материалното, осезаеми форми в несебърското всекидневие.Към невидимото пространство между поетичните редове Цветана се обръща към малкото всекидневието, към незначителните житейски подробности и дребните факти от всекидневния бит, търсейки нови художествени проявления.
В книгата на Цветана може да си представите за слънце, небе и безкрай стават мярка за устояване, съставена от полет на криле и слънце, излъчват слънчева несъкрушимост.
Вж. стихотворението „Слънцето огрява”: ….Мене щедро слънцето огрява радвам се щом тя се появява, доволна съм, че него все го има даже в най-тежката люта зима…. Или в стихотворението „Слънчево утро”:
…В полето макове се червенеят, нежни детелинки до тях зеленеят, Слънцето с усмивка ги поглежда златна нишка спуска като прежда…
Поезията на Цветана открива топлата близост между човека и природата като златна нишка, свързва човешкото сърце и небето, и земята,и всемира. В нея съжителстват две бездни – на изчезване и отплуване към далечината и на поклон към огъня, водата и корена, към вечното завръщане и ново раждане- вж.”Прости дете, прости”, „Бедни и богати”, „Последно желание”.
Въпросът за напевно-поетическата интонация вътре в отделното стихотворение, появата в стиховете в детайли на всякакъв род конкретизиращи житейски данни премахва границите между поетичния и говоримия език, разбиват строгите граници между стих и поезия, въвеждат се съчетания на различни видове реч.
Прочетете стихотворенията ”Сезони”,Есен”, „Тъга”, „Жалба към вятъра”, или си изберете някои други стихотворения, които не може да не си споделете с други, или сама по себе си.
Ако прочете първия цикъл в стихотворенията ще попаднете в: „Несебър”,”Несебър и морета”,”Разговор с морето”, „Обичам те море, безмерно” ще попаднете на открития празника на сродното чувство, на утвърждаване на живота, на съчетание на философски поглед: …..Морето, морето в Несебър все пеят, морето, морето, вълните люлеят, елате и вижте несебърския бряг чайките прелитат от зори до мрак…
Помъдряването на чувствата на Цветана, променят погледа на гамите на покрасяването, на увеличаващите се загуби до тъжното съзнание в: „Един живот”, „Тежък път”, „Отчаяние”, „Всичко горчиво”, се противопоставя на волята на всички помръкнали цветя, да заживеят прозрение на човешкия живот за неизбежните загуби, да расте и съпротивата и да се задържи животът на неумолимото “вчера”.За това пише Цветана в „Последно желание”.
Ако прочетете по-нататък ще попаднете с друг емоционален и смислов отенък: умора, болка, безсилие, горчива равносметка, въпроси към стъмняващото се безсилие: кога, защо, кой? Поезията на Цветана е едно връщане към простотата, яснотата и дълбочината, едно отстояване на синтеза на мястото, едно завръщане към забравени човешки ценности – и в тоя смисъл – към самите нас, към трайното и незалязващото в човека и в самата поезия.
Със стиховете си авторката е усложнила представата си за границите на нещата, за противоречията на света и по пътя на сливането на зримото и незримото, на прозиране в бездната е достигнала до съзнанието, отворено за безкрайните полюси и непреодолимата хармония на човешката мярка за Несебър и света, както се пише „В полет със Пегас” и „Нощен полет”.
Отстояването на белотата, на чистотата и детството, на автентичността на живота, възкресява Цветана и бележи вътрешните ориентири на своята поезия в: „Обич за всичко”, „Вълшебствто насън”, „Зимен ден” и „Врабчета”.Тишината сякаш има свой звук, земята, бездната и небето се сливат и тихият благослов на живота. Някакво тихо упорство изпълва невидимото и всички гласове, хармонията с пътя носи нещо повече от себе си – крачката напред, човешкото време, изпреварило пътя.
Красотата в несебърската книга е в самото съществуване, в приемането на различното, в съотношението между тук и сега и безкрая, в утвърждаването на предметното, излъчващо духовност, в размяната на присъстващото и далечното.Ами няма как, ако прочетете в: „Добра Добрина”, „Калина”, „Чаровница”, „Двете Ванчета”, „Стройна хубавица”, „Лиляна”, „Трите Донки”, „Дружката Цецка”,”Завинаги приятелко” и да завършим с куплета „Дали да пиша”:
… Аз съм непризната поетеса, защото нямам издадена стихосбирка, но за мене няма гара, нито спирка да продължавам да пиша още…
Максим МОМЧИЛОВ
……………………………………………………………………
*Вятърна мелница, Цветана Колева, Информа принт-Бургас, 2018,предпечат и графичен дизайн Ина Русева, редактор Максим Момчилов.
