| България официално има правителство в оставка, след като парламентът единодушно прие оттеглянето на кабинета на Росен Желязков. Президентът Румен Радев веднага насрочи консултации с партиите за обсъждане на евентуално ново управление.
Как мнозинството на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН докара ситуацията до това развитие, можете да си припомните в този анализ. А колегите от „Медиапул“ припомнят, че Бойко Борисов и Делян Пеевски все още запазват влиянието си във властта и вече реално са в предизборна кампания.
Кой какво казва
В покдрепа на това наблюдение дойдоха и последните изказвания от партиите. Лидерът на ГЕРБ си приписа „държавническо поведение“ и похвали досегашното управление.
Съпредседателят на ПП-ДБ Асен Василев обяви пред БНТ, че коалицията ще се стреми към мнозинство от 121 депутата в бъдещия парламент, а колегата му Божидар Божанов декларира пред БНР, че не биха работили за общо управление с ГЕРБ.
От думите на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов пред БНР, че паертията му няма да подкрепи никакво правителство в рамките на този парламент и иска предсрочни избори.
Председателят на БСП Атанас Зафиров пък се обяви за приемане на Бюджет 2026 още сега, цитира го бТВ. Според източници на „Клуб Z“ пък лидерският му пост ще бъде поставен под въпрос на партиен пленум след броени дни.
Слави Трифонов загатна във Фейсбук, че вярва в бъдещето на ИТН, докато дясната му ръка Тошко Йорданов приписа на партията си роля за оставката, твърдейки пред БНТ, че оттеглянето на Желязков е „наше осъзнато решение“.
Планът на Радев
Близкият до президента бивш депутат от БСП Антон Кутев коментира пред Нова нюз, че намерението му да се включи със собствен партиен проект в политиката може да се реализира с негова оставка още преди назначаването на служебен кабинет в близките седмици.
Според „Медиапул“ обаче подобен ход на Радев може потенциално да бъде забавен във времето от Конституционния съд, който пред който държавният глава би трябвало да подаде оставка.
На този фон Иван Брегов от Института за пазарна икономика припомня, че Борисов и Пеевски продължават да „враснали“ в съдебната власт, в която все така не би могло да се постигне никаква промяна без тяхната подкрепа.
Последвайте канала на Свободна Европа и във Viber.
Ad hoc прокурорът
Новият ad hoc специален прокурор, който единствен ще може да разследва сигнали срещу главния прокурор и заместниците му, е бившият съдия от закрития спецсъд Антон Урумов.
Повече за него можете да прочетете в „Де факто“. А в „Съдебни репортажи“ можете да си припомните как Урумов беше повишен от ВСС преди десетилетие.
Изборът на Урумов, направен чрез случайното разпределение на делата във ВКС, отговаря на претенциите на Борислав Сарафов този пост да не бъде заеман от съдия от реформаторски настроения Съюз на съдиите в България (ССБ).
Сарафов няма право да поставя условия, затова ССБ поиска той да бъде проверен за злоупотреба с власт и натиск над съдии. Така или иначе, избраният Урумов не е член на съюза.
Препоръчвам ви този анализ в „Сега“, който разглежда натрупаните досега съмнения в ефективността на механизма за разследване на главния прокурор. Колегите отбелязват, че „втори спецпрокурор“ като досегашната Даниела Талева „не ни трябва“.
Новата година
Новата 2026 г. идва с нова валута – от 1 януари България започва да използва еврото и се разделя с валутния борд. Какво точно означава това, можете да прочетете в този експлейнър на „Медиапул“.
През януари влиза в сила и друга промяна – затварянето на имотния регистър за широката публика, припомня „Капитал“. Ако сте пропуснали как точно управляващите наложиха това, препоръчвам ви този текст.
Не пропускайте и този обзор на най-големите нарушения на човешки правила в България през изминаващата 2025 г.
Компромисът на Киев
Украйна може да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО в замяна на гаранции за сигурността ѝ от САЩ и европейските партньори. Това е един от компромисите, които Киев е готов да направи в хода на преговорите за край на войната, каза Володимир Зеленски.
Европейският съюз замрази руските активи в Европа за неопределено време, но България, Белгия, Италия и Малта призоваха с обща декларация да се потърсят алтернативи на сегашната идея за отпускане на заем за Киев, обезпечен с блокираните руски активи.
Беларус освободи 123 политически затворници, след като САЩ обявиха, че отменят санкциите върху износа на беларуския калиев карбонат – ключов компонент при производството на торове. Това е най-новата стъпка в усилията на Минск да възстанови отношения си със Запада след години на изолация.
Протести срещу корупцията избухнаха в Румъния, провокирани от двучасов документален филм на разследващата платформа „Рекордер“. В него високопоставени магистрати разказват как правосъдието в Румъния се управлява политически. Масово недоволство имаше и в Унгария, където предстоят парламентарни избори през 2026 г.
Стрелба на популярния Бондай бийч в Сидни с десетки пострадали. Австралийската полиция потвърди, че при нападението са загинали десет души, включително един от предполагаемите стрелци, предаде БНТ.
И още две предложения
На финала оставаме в Австралия, където на 10 декември влезе в сила забрана на социалните мрежи за хора под 16 години. Това е първата по рода си забрана. Тя беше обявена още през 2024 г.
Не пропускайте да прочетете и за престижната полска награда, която получи историкът Стефан Дечев, автор на поредица публикации в Свободна Европа.
Абонирайте се за този бюлетин, за да получавате всяка сутрин в пощата си „3 минути“ – преглед на най-важните новини. |
