5(681)

Рибата на трапезата

Рибата е на трапезата във всички цивилизации от хилядолетия. Но нейното консумиране има и тъмна страна.

В световният океан се съдържат в разтворено състояние много токсични за хората химикали. Допълнително, замърсяванията на водните басейни с индустриални, битови и аграрни отпадъци влошават качеството на водите. От тях токсичните химикали се натрупват във водните обитатели, а по хранителната верига стигат и до хората. В света има много места с влошени води. Консумацията на риба уловена или отглеждана в такива условия може да представлява умерен до сериозен риск за здравето на хората.

Справка в европейската система за бързо оповестяване за опасни храни и фуражи (Rapid Alert System for Food and Feed – RASFF) показва общо около 5400 сигнала за нередности или опасности в рибните продукти. За сравнение, предупрежденията за месните храни са 2600, за пилешкото около 2300, а за млечните са най-малко – 900. Анализът на данните от RASFF сочи, че тежките метали са основни замърсители в рибата с 1410 случая. На следващите места в тази печална класация са патогенните микроорганизми (780), паразитите (560) и някои химични биозамърсители като хистамина и др. Всъщност рибата е най-замърсената с тежки метали храна изобщо. На нея се падат около 40% от всички докладвани случаи на тежки метали (1410 от 3600), а ако включим и другите морски храни (миди, раци, скариди, октоподи), числото скача над 50%. От тези 1410 сигнала за тежки метали в риба най-много са за живак (1250), на второ място е кадмия, а на трето е оловото. Интересни са данните за произхода на замърсената с тежки метали риба. Изненадващо на първо място е Испания. Следващи в класацията са обичайните заподозрени държави от Азия – Виетнам, Индонезия, Сингапур и др. Изброеното дотук показва, че замърсяването на риба с тежки метали е една от най-сериозните опасности в храните. Това налага осъществяване на строг контрол на пазара на всички морски храни, както и коригиране на навиците и диетите на някои потребители за да се намали риска от натрупване на тежки метали.

Контролът в България се осъществява от Българската Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ). Националният контрол е докладвал за 39 случая на опасна риба, от общо 5400 в ЕС. За последен път това се е случило през 2014 година. От споменатите 39 предупреждения нито едно не е за съдържание на наднормени количества тежки метали, докато в ЕС те са 26% от  всички докладвани случаи.

Резултатите от нашето изследване

В проучването са включени 12 марки замразена риба. Всички те са вносни продукти и се предлагат на нашия пазар от търговци, а не от компании занимаващи се с улов. Измерени са нивата на трите най-често срещани в рибите тежки метали (олово, кадмий и живак). Допълнително е анализирана информацията представена на етикетите.

  1. Тежки метали

От изследваните 12 търговски марки риба само при една са установява повишено съдържание на олово (0,331 mg/kg). Това е замразена цаца уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и след това пакетирана и внесена в България от румънска фирма. Тази търговска марка притежава също и високи, но ненадхвърлящи MDL количества кадмий и живак. Още две проби скумрия уловени в Атлантика и Тихият океан имат стойности за олово попадащи в предупредителния сектор. Измерването на кадмий показа само една проба с потенциален риск (вече споменатата замразена цаца от Балтийско море). При тестване на живак не се установяват количества над MDL, но три, проби (хек от Северозападен Атлантик, скумрия от Атлантика, и цаца от Балтика, попадат в предупредителния жълт сектор. Като цяло опасна за хората е само замразената цаца от Балтийско море, а при други три проби следва да се подхожда с повишено внимание и препоръчваме да се ограничи тяхната консумация.

  1. Нередности с етикетите

Нарушение се установява при две търговски марки, които са с изтекъл срок на годност, при това с повече от три месеца, за което сме уведомили търговците. Това са Пангасиус продаван в Кауфланд и Талапия от Метро. Нарушение е и некоректната и/или непълна видова идентификация на рибата, за което отговорност носи производителят. Такава се наблюдава при 3 проби. Например, проба 1 е етикирана като „почистен Хек“, а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което всъщност е вид трескова риба. При други четири търговски марки се установява добавяне на допълнителна вода и технологични добавки (фосфатни соли).

  1. Проблемът добавена вода и соли

Визуално при всички замразени търговски марки риба прави впечатление силното оводняване на опаковките. При някои марки, особено филетираните риби, това е написано на етикетите, като стойностите за допълнително вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли освен начин за некоректна печалба, е риск за здравето на потребителите, защото приемането на солеви разтвори е неблагоприятно на сърдечно-съдовата система.

Препоръки към потребителите

  1. Четете етикетите! В тях се съдържа съществена информация, дори и отчитайки риска от грешки.
  2. Никога не пропускайте да погледнете срока на годност на храната! Това проучване за пореден път показва, че дори големите търговски вериги „забравят“ да направят точно това.
  3. Ако ще купувате замразена риба, не се спирайте на филетирана такава. Тя обикновено е обработена не само с нож, а и с вкарване на допълнителна вода и различни соли, предназначени да задържат колкото може повече от тази вода. Тази комбинация не е полезна за вашето здраве, освен че удря и по вашия портфейл!
  4. Ако се боите от тежки метали в океанската и морска риба избирайте култивираната, т.е. аквакултурите. Статистически там има по-малко тежки метали, но пък е по-висок риска от остатъчни антибиотици, нитрати и нитрити, които все пак са по-малкото зло.
  5. От базата данни на RASFF може да се види къде рибата е най-малко замърсена. Това са уловите от скандинавските страни (без Балтийско море), северната част на Северна Америка и водите около Антарктида и малките острови в южния Атлантик и Тихия океан.
  6. Американските Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) и за Опазване на околната среда (EPA) препоръчват на седмица да се консумират не повече от 340 грама океанска/морска риба. Този съвет е напълно актуален и за България!

Цялото проучване може да намерите на aktivnipotrebiteli.bg.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *