“ ГЕРБ започнаха да асимилират дясното, процес който отдавна се забелязва чрез закачането на ревера на различни десни личности, но накрая направиха и най-голямата крачка! 30 години след началото на прехода посегнаха и на СДС. Текущото СДС ми е трудно да коментирам, но символът СДС има своята тежест. С тази крачка приключва и самият преход, поне лично за мен. От тук накъде!?
Егото, икономическите интереси и зависимости спират демократичната общност да се обедини истински. А какво означава това? Това означава една партия, един лидер, една визия за развитието на България и Европа. Готова ли е общността за такъв разговор, готова ли е да говори за социална политика, за здравеопазване, за спорт, за пенсии, а не само за правосъдие, енергетика, мафията и Русия? Да, има и теми, които се следят – малък бизнес и електронно управление, но не е достатъчно.
В това пространство има лидери, има и много председатели, но има ли разум? Тук е важно да се проведе и разговорът за ГЕРБ, но пълното отричане, не е начинът. Все пак един милион души са гласували за тях, има и нормални, и много разочаровани хора сред техните редици, които трябва да се привлекат.
Разбира се, преференциите, мюфтийството, пенсиите, целувката с ДПС, корупционните скандали и много други неща няма как да се приемат и аз лично не го приемам! Но в евентуален следващ парламент, ако управлението зависи от демократичната общност, но в коалиция с ГЕРБ (дежавюто с РБ), какво се прави?
Трябва много ясно да се заяви на избирателя и то сега, не когато дойдат тези избори – ще отричаме ли ГЕРБ само до момента, в който се седне на масата с тях, играно много пъти (на национално и местно ниво) все с настъпване на мотиката. А дали има лидери тази общност ще видим през настоящата седмица!“
